РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Арктическите пожари застрашават да освободят "катастрофални" количества въглероден диоксид 

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 04.11.2022 , 20:00 ч. , JSCI Идентификатор 16530
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: Изследователите се опасяват, че скоро ще бъде достигнат праг, отвъд който малките повишения на температурата ще водят до експоненциално увеличаване на пожарите в региона.Само за две години - през 2019 г. и 2020 г., пожарите в този отдалечен регион на земното кълбо са опустошили площ, равняваща се на почти половината от тази, опожарена през последните 40 години, разкрива проучването.
       
Пълен текст (JSCI 16530) Прочетена 5677

Глобалното затопляне води до разрастване на пожарите в арктическата част на Сибир, които заплашват да освободят в атмосферата през следващите десетилетия огромни количества въглерод, задържани досега в почвата, предупреждава ново проучване, публикувано в сп. "Сайънс", предаде Франс прес. 

Изследователите се опасяват, че скоро ще бъде достигнат праг, отвъд който малките повишения на температурата ще водят до експоненциално увеличаване на пожарите в региона.

Само за две години - през 2019 г. и 2020 г., пожарите в този отдалечен регион на земното кълбо са опустошили площ, равняваща се на почти половината от тази, опожарена през последните 40 години, разкрива проучването.   

Според изчисленията на изследователите пожарите са освободили около 150 милиона тона въглерод в атмосферата, като по този начин са допринесли за глобалното затопляне в един истински порочен кръг. 

Арктика, разположена над Северния полярен кръг, се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. "Именно това климатично усилване предизвиква необичайна пожарна активност", казва Дейвид Гаво, един от авторите на изследването.
  
Авторите на изследването са се съсредоточили върху територия пет и половина пъти по-голяма от Франция, използвайки сателитни изображения, за да наблюдават площите, опожарявани всяка година между 1982 и 2020 г.

Според учените през 2020 г. са изгорели над 2,5 милиона хектара, отделяйки количеството въглероден диоксид, което се равнява на това, което емитира Испания за една година. 

Тази година обаче сибирското лято е било средно три пъти по-горещо, отколкото през 1980 г. През юни в руския град Верхопанск беше регистрирана температура от 38 градуса Целзий, което е рекорд за Арктика.

Средната температура на въздуха през лятото (от юни до август) е надвишавала 10 градуса Целзий само четири пъти през изследвания период: през 2001 г., след което през 2018, 2019 и 2020 г. Това са четирите години с най-много пожари.

Изследователите се опасяват, че този праг от 10 градуса бележи "преломна точка", която ще бъде надхвърляна все по-често, обясни Дейвид Гаво. "Системата излиза извън контрол и при малко повишаване на температурата над 10 градуса изведнъж възникват много пожари", казва ученият.

Тези региони на Сибир, в Русия, са предимно торфища и абсорбират въглерод. По този начин пожарите го изхвърлят в атмосферата под формата на въглероден диоксид.
       
Огнената стихия също така уврежда вечната замръзналост - трайно замръзналата почва, която в резултат на това освобождава още повече въглерод в атмосферата, понякога задържан в леда в продължение на векове или дори хилядолетия. 

"Това означава, че въглеродните абсорбатори се превръщат в източници на въглерод", обяснява Дейвид Гаво. 

Количеството въглероден диоксид, освободено през 2020 г., е "високо", но в бъдеще може да бъде "катастрофално", предупреждава изследователят, чиято компания The Tree map проучва обезлесяването и горските пожари. 

Във всеки случай пожари като тези през 2020 г. ще бъдат все по-чести след 2050 г.", обобщава Дейвид Гаво. 

Броени дни преди откриването на конференцията на ООН по въпросите на климата COP27 в Египет изследователят се надява, че световните лидери ще успеят да постигнат съгласие за напредък.
       
"Най-важното от всичко е да спрем да използваме изкопаеми горива, които отделят въглероден диоксид. Защото това, от което се опасяват учените, е, че един ден ще достигнем такава критична точка, че планетата ще стане необитаема за много хора", казва Гаво. 

Публикация / Новини (JSCI 16530)
Дата на публикуване :: 04.11.2022, 20:00 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Към публикацията
Първият чернокож кандидат за астронавт Ед Дуайт излетя в космоса след 60 години
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 49716)
Дата :: 21.03.2024 , 17:10
Русия прекратява изстрелването на космически кораб секунди преди излитане
Русия прекрати изстрелването на тричленен екипаж към Международната космическа станция (МКС) секунди преди планираното им излитане в четвъртък, но хората са в б ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 49983)
Дата :: 26.03.2024 , 11:44
България се нареди сред топ десет в Европа на най-авторитетния форум за изкуствен интелект в света
Българският институт INSAIT направи исторически пробив с 16 статии на конференцията CVPR - най-цитираният форум за изкуствен интелект (ИИ) и компютърно зрение в ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53770)
Дата :: 16.05.2024 , 13:42
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Учените откриха доказателства за теория на Алберт Айнщайн, според която около черните дупки не само съществува зона за поглъщане на материя, но и че там са едни ...
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Проф. Николай Овчаров заминава за крайбрежието на Алжир, откъдето ще се насочи към сърцето на Сахара. Там, сред пясъците на най-го ...
Публикация / N (JSCI 54180)
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Над 130 ями, представляващи ямно светилище от времето на желязната епоха и траките, са открити по време на археологическото проучв ...
Публикация / N (JSCI 54126)
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Дракула е говорел чист български език, казва проф. Николай Овчаров. „Всички знаят за увековечения в романа на Брам Сток ...
Публикация / N (JSCI 54010)
Публикация / Новини (JSCI 53872)
Дата :: 17.05.2024 , 12:22
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива, съобщи Ройтерс. Шимпанзетата например използват камън ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53770)
Дата :: 16.05.2024 , 13:42
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Учените откриха доказателства за теория на Алберт Айнщайн, според която около черните дупки не само съществува зона за п ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53724)
Дата :: 15.05.2024 , 20:00
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа, което се равнява на четири милиона годишно или четир ...
Към публикацията
Още публикации

Арктическите пожари застрашават да освободят "катастрофални" количества въглероден диоксид 

La Science / Науката
Издание : Научна точка
Дата на публикуване :: 04.11.2022, 20:00 ч.
JSCI Идентификатор :: 16530
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: Изследователите се опасяват, че скоро ще бъде достигнат праг, отвъд който малките повишения на температурата ще водят до експоненциално увеличаване на пожарите в региона.Само за две години - през 2019 г. и 2020 г., пожарите в този отдалечен регион на земното кълбо са опустошили площ, равняваща се на почти половината от тази, опожарена през последните 40 години, разкрива проучването.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 16530) Прочетена: 5677

Глобалното затопляне води до разрастване на пожарите в арктическата част на Сибир, които заплашват да освободят в атмосферата през следващите десетилетия огромни количества въглерод, задържани досега в почвата, предупреждава ново проучване, публикувано в сп. "Сайънс", предаде Франс прес. 

Изследователите се опасяват, че скоро ще бъде достигнат праг, отвъд който малките повишения на температурата ще водят до експоненциално увеличаване на пожарите в региона.

Само за две години - през 2019 г. и 2020 г., пожарите в този отдалечен регион на земното кълбо са опустошили площ, равняваща се на почти половината от тази, опожарена през последните 40 години, разкрива проучването.   

Според изчисленията на изследователите пожарите са освободили около 150 милиона тона въглерод в атмосферата, като по този начин са допринесли за глобалното затопляне в един истински порочен кръг. 

Арктика, разположена над Северния полярен кръг, се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. "Именно това климатично усилване предизвиква необичайна пожарна активност", казва Дейвид Гаво, един от авторите на изследването.
  
Авторите на изследването са се съсредоточили върху територия пет и половина пъти по-голяма от Франция, използвайки сателитни изображения, за да наблюдават площите, опожарявани всяка година между 1982 и 2020 г.

Според учените през 2020 г. са изгорели над 2,5 милиона хектара, отделяйки количеството въглероден диоксид, което се равнява на това, което емитира Испания за една година. 

Тази година обаче сибирското лято е било средно три пъти по-горещо, отколкото през 1980 г. През юни в руския град Верхопанск беше регистрирана температура от 38 градуса Целзий, което е рекорд за Арктика.

Средната температура на въздуха през лятото (от юни до август) е надвишавала 10 градуса Целзий само четири пъти през изследвания период: през 2001 г., след което през 2018, 2019 и 2020 г. Това са четирите години с най-много пожари.

Изследователите се опасяват, че този праг от 10 градуса бележи "преломна точка", която ще бъде надхвърляна все по-често, обясни Дейвид Гаво. "Системата излиза извън контрол и при малко повишаване на температурата над 10 градуса изведнъж възникват много пожари", казва ученият.

Тези региони на Сибир, в Русия, са предимно торфища и абсорбират въглерод. По този начин пожарите го изхвърлят в атмосферата под формата на въглероден диоксид.
       
Огнената стихия също така уврежда вечната замръзналост - трайно замръзналата почва, която в резултат на това освобождава още повече въглерод в атмосферата, понякога задържан в леда в продължение на векове или дори хилядолетия. 

"Това означава, че въглеродните абсорбатори се превръщат в източници на въглерод", обяснява Дейвид Гаво. 

Количеството въглероден диоксид, освободено през 2020 г., е "високо", но в бъдеще може да бъде "катастрофално", предупреждава изследователят, чиято компания The Tree map проучва обезлесяването и горските пожари. 

Във всеки случай пожари като тези през 2020 г. ще бъдат все по-чести след 2050 г.", обобщава Дейвид Гаво. 

Броени дни преди откриването на конференцията на ООН по въпросите на климата COP27 в Египет изследователят се надява, че световните лидери ще успеят да постигнат съгласие за напредък.
       
"Най-важното от всичко е да спрем да използваме изкопаеми горива, които отделят въглероден диоксид. Защото това, от което се опасяват учените, е, че един ден ще достигнем такава критична точка, че планетата ще стане необитаема за много хора", казва Гаво. 

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Публикация / Новини (JSCI 54180)
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Публикация / Новини (JSCI 54126)
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Публикация / Новини (JSCI 54010)
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Публикация / Новини (JSCI 53872)
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Публикация / Новини (JSCI 53770)
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Още от рубриката
Последни новини
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.