РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в ИИКТ на БАН

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 15.03.2023 , 13:17 ч. , JSCI Идентификатор 24787
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE".Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).
       
Пълен текст (JSCI 24787) Прочетена 6773

Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия салон на БАН.

Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).

Директорът на ИИКТ-БАН чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че изследванията на доц. Димитър Проданов са силно интердисциплинарни и са свързани с неговата биография, с образованието му и със специализациите му в медицината, физиологията и наноелектрониката. Но той има и поредица от самостоятелни статии по математика, което също е впечатляващо, подчерта директорът на ИИКТ-БАН. Той уточни, че Димитър Проданов от две години е избран за доцент в Института по информационни и комуникационни технологии.

Доц. Проданов каза, че работи от 15 години в Imec и отбеляза, че той се налага като водещ изследователски център по микроелектроника и наноелектроника в Европа, но и в света. 

Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Към тях спадат имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ, обясни ученият.

В лекцията си доц. Проданов акцентира върху технологичния прогрес в разработката на многоканални CMOS сензори в Imec и на проблематиката при взаимодействието на имплантите с мозъчната тъкан. Разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства, каза ученият. Той обясни в лекцията си и основните направления на работа на финансирания по програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE", който има за цел да създаде експериментална лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии.

Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон. Проектът ще подобри международната изследователска видимост на института в областта на невротехнологиите. Дългосрочната амбиция на екипа на проекта е да катализира формирането на български високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.

Доц. Димитър Проданов споделя позиция в центъра по наноелектроника Imec в град Льовен, Белгия, който е водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света. Той е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1999 г. и е защитил през 2006 г. докторска степен по физиология в университета Твенте, в град Енсхеде, Нидерландия. През 2006 г. получава стипендия "John G Nicholls" от International Brain Research Organization (IBRO), за да продължи изследванията си в областта на невронауките в Католическия университет - Льовен, Белгия. През 2007-2008 г. работи като постдокторант в областта на терапевтичните приложения на стимулацията на вагусовия нерв и патофизиологията на мигрената в Университета на Лиеж, Белгия. От 2008 г. доц. Проданов започва научна работа в Imec, където провежда разработки, свързани с развитието на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. От 2013 г. доц. Проданов е асоцииран изследовател в института Neuroelectronics Research Flanders (NERF).

Доц. Проданов има разработки в изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. Техническите му интереси включват приложения на инструменти на компютърната алгебра и числени алгоритми за моделиране на биофизични явления и обработка на изображения. От 2003 г. е активен разработчик на свободно достъпната софтуерна програма за анализ на изображения ImageJ. От 2009 г. доц. Проданов работи и в новата научна област Невроинформатика. Автор е на над 60 научни статии, на шест глави от книги и на два патента. Член е на Белгийското неврологично дружество и на International Neuroinformatics Coordination Facility (INCF).

На лекцията присъства заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, както и академици, член-кореспонденти и учени от институти на Академията.  

Публикация / Новини (JSCI 24787)
Дата на публикуване :: 15.03.2023, 13:17 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Човешкото тяло се възстановява успешно след престой в космоса
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Към публикацията
Яденето на повече плодове и зеленчуци може да подпомогне съня
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 51666)
Дата :: 17.04.2024 , 21:00
Проучване разкрива как човечеството може да се обедини, за да се справи с глобалните предизвикателства
Изследване показва как човечеството може да се обедини за посрещане на глобалните предизвикателства, съобщи научното издание "Роял съсайъти оупън сайънс", издав ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55053)
Дата :: 30.05.2024 , 17:23
Можем да се гордеем с българските антарктически научни проекти, каза проф. Христо Пимпирев
Можем само да се гордеем с българските антарктически научни проекти, каза председателят на Управителния съвет на Българския антарктически институт проф. Христо ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 54266)
Дата :: 21.05.2024 , 18:29
Норвежкият престолонаследник връчи Абеловата награда на френския математик Мишел Талагран
Норвежкият престолонаследник принц Хокон връчи Абеловата награда за 2024 г. на френския математик Мишел Талагран на церемония в аулата на университета в Осло, с ...
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба - след две години ще бъде изграден резервоар за дъждовна вода, съоб ...
Публикация / N (JSCI 56030)
Паяци от азиатския вид се разпространяват по източното крайбрежие на САЩ и се насочват на север
Паяците от азиатския вид Trichonephila clavata, наречени още Joro, се разпространяват по източното крайбрежие на САЩ и се насочват ...
Публикация / N (JSCI 55983)
Хуманоидни роботи с изразителни лица разработва китайска компания
Хуманоидни роботи с променящи се лицеви изражения за предаване на различни емоции разработват китайски инженери, съобщава Ройтерс. ...
Публикация / N (JSCI 55968)
Публикация / Новини (JSCI 55804)
Дата :: 09.06.2024 , 15:33
Гигантски вируси са открити в ледената покривка на Гренландия
Гигантски вируси са открити в ледената покривка на Гренландия
Учени откриха признаци за гигантски вируси в гренландската ледена покривка,  които могат да намалят въздействието н ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55806)
Дата :: 09.06.2024 , 18:35
Седмичните тренировки могат да намалят риска от деменция при хора с високо кръвно налягане
Седмичните тренировки могат да намалят риска от деменция при хора с високо кръвно налягане
Интензивните физически упражнения повече от веднъж седмично могат да намалят риска от деменция при хора с високо кръвно ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55790)
Дата :: 09.06.2024 , 08:31
Учени превръщат пластмасови отпадъци в охлаждаща боя
Учени превръщат пластмасови отпадъци в охлаждаща боя
Учени от Нанянския технологичен университет в Сингапур са разработили технология за производство на охлаждаща боя от пла ...
Към публикацията
Още публикации

Изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в ИИКТ на БАН

La Science / Науката
Издание : Научна точка
Дата на публикуване :: 15.03.2023, 13:17 ч.
JSCI Идентификатор :: 24787
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE".Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 24787) Прочетена: 6773

Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия салон на БАН.

Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).

Директорът на ИИКТ-БАН чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че изследванията на доц. Димитър Проданов са силно интердисциплинарни и са свързани с неговата биография, с образованието му и със специализациите му в медицината, физиологията и наноелектрониката. Но той има и поредица от самостоятелни статии по математика, което също е впечатляващо, подчерта директорът на ИИКТ-БАН. Той уточни, че Димитър Проданов от две години е избран за доцент в Института по информационни и комуникационни технологии.

Доц. Проданов каза, че работи от 15 години в Imec и отбеляза, че той се налага като водещ изследователски център по микроелектроника и наноелектроника в Европа, но и в света. 

Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Към тях спадат имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ, обясни ученият.

В лекцията си доц. Проданов акцентира върху технологичния прогрес в разработката на многоканални CMOS сензори в Imec и на проблематиката при взаимодействието на имплантите с мозъчната тъкан. Разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства, каза ученият. Той обясни в лекцията си и основните направления на работа на финансирания по програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE", който има за цел да създаде експериментална лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии.

Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон. Проектът ще подобри международната изследователска видимост на института в областта на невротехнологиите. Дългосрочната амбиция на екипа на проекта е да катализира формирането на български високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.

Доц. Димитър Проданов споделя позиция в центъра по наноелектроника Imec в град Льовен, Белгия, който е водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света. Той е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1999 г. и е защитил през 2006 г. докторска степен по физиология в университета Твенте, в град Енсхеде, Нидерландия. През 2006 г. получава стипендия "John G Nicholls" от International Brain Research Organization (IBRO), за да продължи изследванията си в областта на невронауките в Католическия университет - Льовен, Белгия. През 2007-2008 г. работи като постдокторант в областта на терапевтичните приложения на стимулацията на вагусовия нерв и патофизиологията на мигрената в Университета на Лиеж, Белгия. От 2008 г. доц. Проданов започва научна работа в Imec, където провежда разработки, свързани с развитието на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. От 2013 г. доц. Проданов е асоцииран изследовател в института Neuroelectronics Research Flanders (NERF).

Доц. Проданов има разработки в изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. Техническите му интереси включват приложения на инструменти на компютърната алгебра и числени алгоритми за моделиране на биофизични явления и обработка на изображения. От 2003 г. е активен разработчик на свободно достъпната софтуерна програма за анализ на изображения ImageJ. От 2009 г. доц. Проданов работи и в новата научна област Невроинформатика. Автор е на над 60 научни статии, на шест глави от книги и на два патента. Член е на Белгийското неврологично дружество и на International Neuroinformatics Coordination Facility (INCF).

На лекцията присъства заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, както и академици, член-кореспонденти и учени от институти на Академията.  

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Публикация / Новини (JSCI 56030)
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Паяци от азиатския вид се разпространяват по източното крайбрежие на САЩ и се насочват на север
Публикация / Новини (JSCI 55983)
Паяци от азиатския вид се разпространяват по източното крайбрежие на САЩ и се насочват на север
Хуманоидни роботи с изразителни лица разработва китайска компания
Публикация / Новини (JSCI 55968)
Хуманоидни роботи с изразителни лица разработва китайска компания
Гигантски вируси са открити в ледената покривка на Гренландия
Публикация / Новини (JSCI 55804)
Гигантски вируси са открити в ледената покривка на Гренландия
Седмичните тренировки могат да намалят риска от деменция при хора с високо кръвно налягане
Публикация / Новини (JSCI 55806)
Седмичните тренировки могат да намалят риска от деменция при хора с високо кръвно налягане
Още от рубриката
Последни новини
Астронавти могат да имат проблеми с имунната система поради липсата на гравитация
Към публикацията
Пет средновековни мумии в църква в Дъблин са унижощени при пожар
Към публикацията
Човешкото тяло се възстановява успешно след престой в космоса
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.