РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 23.03.2023 , 13:38 ч. , JSCI Идентификатор 25390
Редактор: Христо Янакиев
Абстракт:: Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal.Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България.
       
Пълен текст (JSCI 25390) Прочетена 5679

Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal. Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България.

Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени от Ивелин Иванов (“Зелени Балкани”), докладват и обсъждат ефективността и предизвикателствата на различните методи за освобождаване и предлагат съвети за опазването и повторното въвеждане на птиците. 

Седемгодишният проект "Светло бъдеще за черния лешояд" е посветен на възстановяването на този вид в България. Той започва работа през 2015 г. и приключва през 2022 г. Екипът включва организациите “Зелени Балкани” и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Euronatur от Германия, както и Junta de Extremadura от Испания.

Световната популация на вида се оценява на около 7800 – 10 500 двойки или около 15 600 – 21 000 възрастни индивида, е посочено на сайта на проекта. Размножава се в Европа и Азия, като с най-голяма популация е в Западна Европа – Испания (80–90 % от популацията на вида или 2548 двойки, 2018), Португалия (18 двойки, 2016) и Франция (37 двойки, 2018). Черният лешояд е изчезнал като гнездящ от териториите на Албания, Хърватия, Италия, Република Северна Македония и България, а вероятно намалява на цялата площ на ареала си в Азия, където не се взимат специални мерки за опазването му. Има изолирани и намаляващи популации в Украйна, включително в Гърция (Дадя), където е и единствената размножаваща се колония на вида на Балканите.

Разпространение на черния лешояд в България до началото на проекта

През ХIХ в. и първите десетилетия на ХХ в., черният лешояд се е срещал навсякъде в България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд. Около 1960 г. видът вече почти не се среща в страната. След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 г. в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 г., но няма категорично установени двойки. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват “Вълчи дол” периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г. Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк “Гората Дадя” в Гърция.

В  края на проекта Иван Иванов от “Зелени Балкани” разказа в средата на 2022 г., че общо 76 черни лешояда са дарени от Испания и от Програмата за размножаване на закрито на България. От тях трайно установени в природата са около 40 - 45 птици, отбеляза Иванов. Има още пет - шест птици, които предстои да бъдат освободени от клетките. Десетина птици са се оказали с трайни увреждания и не могат да се приспособят към околната среда. Те обаче имат своята роля във възстановяването на вида - те ще влязат в размножителната програма в неволя, която съществува в Европа. За жалост, поне десетина лешояди са загинали по различни причини - от отравяне, от съприкосновение с електропреносната мрежа или по друга причина, разказа още Иванов.

Възстановяването на черните лешояди 

Освобождаването на черни лешояди в България с цел възстановяването на вида в страната, започва през 2018 г. Четири години по-късно, видът вече е възстановен като гнездящ в страната, като успешно гнезди в Източна и Западна Стара планина и двете ядра наброяват по над 20 птици и около шест формирани двойки.

В България към края на проекта има около пет - шест сформирани двойки. Всички птици, които идват от Испания, са млади - едногодишни, и трябва време - поне четири - пет години, за да станат полово зрели. Сформирането на двойки и загнездвания отнема време, младите птици все още са доста неопитни. Това е естествен процес, нужни са поне две - три години да се стабилизират и да се създаде една ясна колония. 

В рамките на проекта, към края му в средата на 2022 г., вече има и две черни лешоядчета, родени в страната ни. Според Иванов е необходимо още малко усилие, за да може популацията на лешоядите в Стара планина да стане достатъчно устойчива и да не бъде толкова зависима от хората. Иванов отбеляза, че популация е достатъчно устойчива, когато една колония има поне 10 размножаващи се двойки. Малките, които те произвеждат - по десетина на година, ще са достатъчни да заменят естествения отпад на птици, което е неминуемо, отбелязва природозащитникът. Според учените такива резултати се очакват до 2030 г.

Камчия и Балкан са първата двойка черноглави лешояди, които успешно отгледаха малко - Мичев-Боев в Котел през 2021 г. На следващата година Кутелка и Врачански Балкан, които са освободени по проекта “Светло бъдеще за черния лешояд”, отглеждат също лешоядче - Понора. Понора е отгледана от първата успешно гнездяща двойка в Западна Стара планина от повече от 60-70 години. Родителите са първата двойка, която построява съвсем истинско гнездо - самостоятелно, без да ползва някое от поставените изкуствени гнезда.

България сега е едва петата държава в ЕС, в която видът се размножава – след Испания, Франция, Португалия и Гърция. Според Иванов карталите са толкова мобилни, че усилията за тяхното опазване не може да бъдат на едно НПО или на една страна. Дейностите трябва да бъдат всестранни и да включват усилия от много страни, за да има успех едно такова начинание. “Нашите” български птици са оборудвани със сателитни предаватели, които са показали колко силно мобилни са те. Общо взето няма страна на Балканите, която те да не посещават. Някои от лешоядите са стигнали до Русия, Казахстан, Турция, Иран, Ирак на изток, както и до Франция и Швейцария на запад.

Освобождаването в дивата природа

В публикацията изследователите коментират най-подходящите методи за възстановяването на популация на дадено място.

Учените са установили, че хакингът се оказва неефективен за създаването на изцяло нова колония на лешояди в Стара планина в България. Този метод не работи и за допълване на малка вече заселена група от индивиди. Хакингът е ползван в страната ни за първи път през 2019 г., като преди това методът е бил успешно приложен при възстановяване на вида във Франция. Хакът (изкуственото гнездо) е построен в най-високия ъгъл на адаптационната волиера и представлява преградено от общата част на клетката пространство, в което е изградено гнездо от няколко слоя (клони, слама, вълна, сухи иглички и листна маса), поставени са хранилка, поилка и кацалка за наблюдение. Край гнездото се поставя макет на възрастна птица, който да дава сигурност на малките., след като са отделени от родителите си. Когато младите птици напуснат хака и започнат да се упражняват в първите си полети във волиерата, след като укрепнат заграждението се отваря, за да могат да го напуснат по свое желание.

Екипът препоръчва метода на волиерите и забавеното освобождаване, при който птиците, отгледани в плен, се въвеждат в новото място след период на аклиматизация, в  който те могат да придобият житейски опит в местната среда.

Публикация / Новини (JSCI 25390)
Дата на публикуване :: 23.03.2023, 13:38 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Към публикацията
Първият чернокож кандидат за астронавт Ед Дуайт излетя в космоса след 60 години
Към публикацията
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Към публикацията
Сондата "Джуно" засне загадъчната пета луна на Юпитер пред Голямото червено петно
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 53872)
Дата :: 17.05.2024 , 12:22
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива, съобщи Ройтерс. Шимпанзетата например използват камъни за разбиване на черупките на ядките и ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 52894)
Дата :: 05.05.2024 , 20:00
Наблюдението на птици помага на студентите да подобрят психичното си здраве и да ограничат стреса
Колежаните и студентите, които искат да подобрят психичното си здраве, могат да разчитат на наблюденията на птици, съобщи електронното издание "МедикълЕкспрес". ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 50118)
Дата :: 27.03.2024 , 15:35
Откриха бактерии, причиняващи кариес, в човешки зъби на 4000 години
Учени откриха доказателства за наличието на бактерии, които причиняват кариес и заболявания на венците, в човешки кътници на 4000 години, предаде ДПА. В останк ...
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Проф. Николай Овчаров заминава за крайбрежието на Алжир, откъдето ще се насочи към сърцето на Сахара. Там, сред пясъците на най-го ...
Публикация / N (JSCI 54180)
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Над 130 ями, представляващи ямно светилище от времето на желязната епоха и траките, са открити по време на археологическото проучв ...
Публикация / N (JSCI 54126)
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Дракула е говорел чист български език, казва проф. Николай Овчаров. „Всички знаят за увековечения в романа на Брам Сток ...
Публикация / N (JSCI 54010)
Публикация / Новини (JSCI 53872)
Дата :: 17.05.2024 , 12:22
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива, съобщи Ройтерс. Шимпанзетата например използват камън ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53770)
Дата :: 16.05.2024 , 13:42
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Учените откриха доказателства за теория на Алберт Айнщайн, според която около черните дупки не само съществува зона за п ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53724)
Дата :: 15.05.2024 , 20:00
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа, което се равнява на четири милиона годишно или четир ...
Към публикацията
Още публикации

Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание

La Science / Науката
Издание : Научна точка
Дата на публикуване :: 23.03.2023, 13:38 ч.
JSCI Идентификатор :: 25390
Редактор:: Христо Янакиев
Абстракт:: Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal.Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 25390) Прочетена: 5679

Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal. Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България.

Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени от Ивелин Иванов (“Зелени Балкани”), докладват и обсъждат ефективността и предизвикателствата на различните методи за освобождаване и предлагат съвети за опазването и повторното въвеждане на птиците. 

Седемгодишният проект "Светло бъдеще за черния лешояд" е посветен на възстановяването на този вид в България. Той започва работа през 2015 г. и приключва през 2022 г. Екипът включва организациите “Зелени Балкани” и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Euronatur от Германия, както и Junta de Extremadura от Испания.

Световната популация на вида се оценява на около 7800 – 10 500 двойки или около 15 600 – 21 000 възрастни индивида, е посочено на сайта на проекта. Размножава се в Европа и Азия, като с най-голяма популация е в Западна Европа – Испания (80–90 % от популацията на вида или 2548 двойки, 2018), Португалия (18 двойки, 2016) и Франция (37 двойки, 2018). Черният лешояд е изчезнал като гнездящ от териториите на Албания, Хърватия, Италия, Република Северна Македония и България, а вероятно намалява на цялата площ на ареала си в Азия, където не се взимат специални мерки за опазването му. Има изолирани и намаляващи популации в Украйна, включително в Гърция (Дадя), където е и единствената размножаваща се колония на вида на Балканите.

Разпространение на черния лешояд в България до началото на проекта

През ХIХ в. и първите десетилетия на ХХ в., черният лешояд се е срещал навсякъде в България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд. Около 1960 г. видът вече почти не се среща в страната. След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 г. в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 г., но няма категорично установени двойки. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват “Вълчи дол” периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г. Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк “Гората Дадя” в Гърция.

В  края на проекта Иван Иванов от “Зелени Балкани” разказа в средата на 2022 г., че общо 76 черни лешояда са дарени от Испания и от Програмата за размножаване на закрито на България. От тях трайно установени в природата са около 40 - 45 птици, отбеляза Иванов. Има още пет - шест птици, които предстои да бъдат освободени от клетките. Десетина птици са се оказали с трайни увреждания и не могат да се приспособят към околната среда. Те обаче имат своята роля във възстановяването на вида - те ще влязат в размножителната програма в неволя, която съществува в Европа. За жалост, поне десетина лешояди са загинали по различни причини - от отравяне, от съприкосновение с електропреносната мрежа или по друга причина, разказа още Иванов.

Възстановяването на черните лешояди 

Освобождаването на черни лешояди в България с цел възстановяването на вида в страната, започва през 2018 г. Четири години по-късно, видът вече е възстановен като гнездящ в страната, като успешно гнезди в Източна и Западна Стара планина и двете ядра наброяват по над 20 птици и около шест формирани двойки.

В България към края на проекта има около пет - шест сформирани двойки. Всички птици, които идват от Испания, са млади - едногодишни, и трябва време - поне четири - пет години, за да станат полово зрели. Сформирането на двойки и загнездвания отнема време, младите птици все още са доста неопитни. Това е естествен процес, нужни са поне две - три години да се стабилизират и да се създаде една ясна колония. 

В рамките на проекта, към края му в средата на 2022 г., вече има и две черни лешоядчета, родени в страната ни. Според Иванов е необходимо още малко усилие, за да може популацията на лешоядите в Стара планина да стане достатъчно устойчива и да не бъде толкова зависима от хората. Иванов отбеляза, че популация е достатъчно устойчива, когато една колония има поне 10 размножаващи се двойки. Малките, които те произвеждат - по десетина на година, ще са достатъчни да заменят естествения отпад на птици, което е неминуемо, отбелязва природозащитникът. Според учените такива резултати се очакват до 2030 г.

Камчия и Балкан са първата двойка черноглави лешояди, които успешно отгледаха малко - Мичев-Боев в Котел през 2021 г. На следващата година Кутелка и Врачански Балкан, които са освободени по проекта “Светло бъдеще за черния лешояд”, отглеждат също лешоядче - Понора. Понора е отгледана от първата успешно гнездяща двойка в Западна Стара планина от повече от 60-70 години. Родителите са първата двойка, която построява съвсем истинско гнездо - самостоятелно, без да ползва някое от поставените изкуствени гнезда.

България сега е едва петата държава в ЕС, в която видът се размножава – след Испания, Франция, Португалия и Гърция. Според Иванов карталите са толкова мобилни, че усилията за тяхното опазване не може да бъдат на едно НПО или на една страна. Дейностите трябва да бъдат всестранни и да включват усилия от много страни, за да има успех едно такова начинание. “Нашите” български птици са оборудвани със сателитни предаватели, които са показали колко силно мобилни са те. Общо взето няма страна на Балканите, която те да не посещават. Някои от лешоядите са стигнали до Русия, Казахстан, Турция, Иран, Ирак на изток, както и до Франция и Швейцария на запад.

Освобождаването в дивата природа

В публикацията изследователите коментират най-подходящите методи за възстановяването на популация на дадено място.

Учените са установили, че хакингът се оказва неефективен за създаването на изцяло нова колония на лешояди в Стара планина в България. Този метод не работи и за допълване на малка вече заселена група от индивиди. Хакингът е ползван в страната ни за първи път през 2019 г., като преди това методът е бил успешно приложен при възстановяване на вида във Франция. Хакът (изкуственото гнездо) е построен в най-високия ъгъл на адаптационната волиера и представлява преградено от общата част на клетката пространство, в което е изградено гнездо от няколко слоя (клони, слама, вълна, сухи иглички и листна маса), поставени са хранилка, поилка и кацалка за наблюдение. Край гнездото се поставя макет на възрастна птица, който да дава сигурност на малките., след като са отделени от родителите си. Когато младите птици напуснат хака и започнат да се упражняват в първите си полети във волиерата, след като укрепнат заграждението се отваря, за да могат да го напуснат по свое желание.

Екипът препоръчва метода на волиерите и забавеното освобождаване, при който птиците, отгледани в плен, се въвеждат в новото място след период на аклиматизация, в  който те могат да придобият житейски опит в местната среда.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Публикация / Новини (JSCI 54180)
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Публикация / Новини (JSCI 54126)
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Публикация / Новини (JSCI 54010)
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Публикация / Новини (JSCI 53872)
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Публикация / Новини (JSCI 53770)
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Още от рубриката
Последни новини
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.