РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Проф. Барбара Хореш представи пред български учени проучванията си за неолитизацията на Балканите

Публикация / Аспекти Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 27.04.2023 , 21:00 ч. , JSCI Идентификатор 28041
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания.
       
Пълен текст (JSCI 28041) Прочетена 3057
Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания.

Проф. д-р Барбара Хореш, научен директор в Австрийския археологически институт при Австрийската академия на науките, изнесе публична лекция в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) тази вечер.

В нея тя представи нови данни за неолитизацията на Стария свят, както и резултати от дългосрочна теренна работа с текущи анализи от Анадола (Чукуриджи Хююк) с фокус върху ранните земеделски общества през VII хил. пр. Хр. 

В изложението си Хореш засегна предложения вече в своя научна публикация модел на морска колонизация и местата на първите заселници. Обсъдени бяха и данни от нови разкопки в централните Балкани (Свиняричка чука), които водят до хипотезата за продължителни и кратки коренни промени в този значим период от процеса на неолитизация.

Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания. С разпространението на неолитния начин на живот, който в момента се разглежда като свързан с миграциите от Анатолия към Балканите, тези широки региони представляват ключова зона за разбиране на неолитизацията на Европа.

Проф. Хореш е ръководител на групата “Праисторически феномени” в Австрийския археологически институт. Изучавала е праистория, ранна история и класическа археология в университетите във Виена, Атина и Берлин, а през 2005 г. защитава докторска степен в Берлин. От 2021 г. е научен директор в Австрийския археологически институт. Ръководител е на интердисциплинарни изследвания и разкопки в Турция, Гърция, Иран, България и Сърбия. 

Поредица от публични лекции на европейски учени организира НАИМ-БАН. В началото на седмицата лекция е представил д-р Марио Гавранович от Австрийския археологически институт на тема “Нови данни за металургията на Западните и Централните Балкани през Бронзовата епоха”. Неговите проучванията потвърждават добива на мед в района на Източна Сърбия в периода между 2000 и 1600 г. пр.н.е. и използването на тази суровина в местни леярски работилници. Ситуацията се променя драстично през Средната и Късната бронзова епоха, когато местният добив на мед бива рязко прекратен. На Балканите се появява мед, добивана в Северна Италия (Трентино), която става доминираща суровина за процъфтяващата металургия в района през Бронзовата епоха. Всичко това води до установяването на нови канали за обмен между Италия и Балканите, за които по-рано не се предполагаше, че съществуват. За целите на проекта, с помощта на химически и оловни изотопни анализи са изследвани няколкостотин предмета от Бронзовата епоха, включително шлаки, слитъци и готова продукция с различна типологическа принадлежност и разпространение. Независимо от тяхната функция или хронология, повечето предмети показват геохимичен състав, съответстващ на медните находища в Северна Италия. Бъдещите проучвания ще бъдат насочени към това как и кога медта от Италия се появява на Балканите и как са се развивали мрежите за доставка на суровина за местните работилници през ΙΙ хил. пр.н.е.

Поредната лекция от поредицата е на 2 май, когато пред българските учени своите изследвания ще представи д-р Петер Мило от Масариковия университет в Бърно, Чехия на тема “Геофизични проучвания на градското планиране на ранносредновековните български столици Плиска и Преслав”. Той ще представи варианти за интерпретиране и обединяване на археологически, исторически и данни от дистанционни проучвания – включително и последните резултати от широкомащабни геофизични изследвания – за Плиска и Велики Преслав, две метрополии в ранносредновековна България, за да можем да ги поставим в контекста на средновизантийското градоустройство. 

Петер Мило е доцент по археология в Масариковия университет в Бърно, Чехия. В публикуваната си дисертация, която защитава в университета Гьоте (Франкфурт на Майн, Германия), той предоставя цялостен поглед върху ранносредновековните селски поселения в Централна Европа. Въз основа на своя опит в геофизичните проучвания, той изгражда програма по геофизика в университета в Бърно за провеждане на геомагнитни, георадарни и геоелектрични проучвания в международен мащаб. Сред най-важните му проекти са дългосрочните проучвания на ранносредновековни укрепени селища в Чешката република и Словакия, укрепеното селище от латенския период Бибракт, Франция и римския град Аугуста Раурика в Швейцария. През последните години Петер Мило прави проучвания в България. Съвместно с колеги от Българската академия на науките се фокусира основно върху проблемите на селищната структура и развитие на обекти като Дуранкулак, Плиска и Велики Преслав. /ИРС

Публикация / Новини (JSCI 28041)
Дата на публикуване :: 27.04.2023, 21:00 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Човешкото тяло се възстановява успешно след престой в космоса
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Към публикацията
Яденето на повече плодове и зеленчуци може да подпомогне съня
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 50617)
Дата :: 03.04.2024 , 12:33
Официално откриване на Археологическия комплекс "Долината на тракийските царе"
Археологическият комплекс "Долината на тракийските царе" ще бъде официално открит на 9 април, съобщиха от Община Казанлък. Намира се в град Шипка в подножието ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 50657)
Дата :: 03.04.2024 , 17:10
НАСА работи по план за въвеждане на координирано Лунно време
Белият дом обяви, че e поискано от НАСА да определи референтно лунно време за целите на изследователските космически мисии, които стават все повече, съобщи АФП. ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53373)
Дата :: 12.05.2024 , 12:22
Антарктика в нови измерения
32-рата Национална антарктическа експедиция официално приключи след завръщането на първия български военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий“ ...
Към публикацията
Четвъртото изпитание на космическата система „Старшип“ стана ключово за „Спейс Екс“
Четвъртият изпитателен полет на космическата система „Старшип“ на 6 юни стана един от най-важните за „Спейс Екс“, тъй като позволя ...
Публикация / N (JSCI 56007)
Усилията за запазване на озоновия слой дават своите резултати
Усилията за запазване на озоновия слой дават своите резултати - концентрацията на вредните газове от групата на хидрохлорофлуоровъ ...
Публикация / N (JSCI 55991)
Научен център в Източна Франция е дом на повече от 800 маймуни от девет различни вида
Научен център в Източна Франция е дом на повече от 800 маймуни от девет различни вида, съобщи АФП. Почти половината от животните с ...
Публикация / N (JSCI 55902)
Публикация / Новини (JSCI 55859)
Дата :: 10.06.2024 , 13:06
Изкуственият интелект подобрява ефективността на проучванията за лечение на рак на кожата
Изкуственият интелект подобрява ефективността на проучванията за лечение на рак на кожата
Изкуственият интелект (ИИ) подобрява ефективността на изследвания за лечение на рак на кожата, съобщи АФП.  От окт ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55814)
Дата :: 10.06.2024 , 08:13
Учени са увеличили активността на гени с помощта на отличена с Нобелова награда технология
Учени са увеличили активността на гени с помощта на отличена с Нобелова награда технология
Учени от САЩ за първи път са използвали инструмента CRISPR/Cas9 (КРИСПъР/Кас9), чието разработване беше отличено с Нобел ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55805)
Дата :: 09.06.2024 , 16:15
"Живи скали" край саудитския остров Шейбара хвърлят светлина върху възникването на живота
Учени от саудитския Научно-технологичен университет "Крал Абдула" са намерили две полета от строматолити в приливната зо ...
Към публикацията
Още публикации

Проф. Барбара Хореш представи пред български учени проучванията си за неолитизацията на Балканите

La Science / Науката
Издание : Аспекти
Дата на публикуване :: 27.04.2023, 21:00 ч.
JSCI Идентификатор :: 28041
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 28041) Прочетена: 3057
Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания.

Проф. д-р Барбара Хореш, научен директор в Австрийския археологически институт при Австрийската академия на науките, изнесе публична лекция в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) тази вечер.

В нея тя представи нови данни за неолитизацията на Стария свят, както и резултати от дългосрочна теренна работа с текущи анализи от Анадола (Чукуриджи Хююк) с фокус върху ранните земеделски общества през VII хил. пр. Хр. 

В изложението си Хореш засегна предложения вече в своя научна публикация модел на морска колонизация и местата на първите заселници. Обсъдени бяха и данни от нови разкопки в централните Балкани (Свиняричка чука), които водят до хипотезата за продължителни и кратки коренни промени в този значим период от процеса на неолитизация.

Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания. С разпространението на неолитния начин на живот, който в момента се разглежда като свързан с миграциите от Анатолия към Балканите, тези широки региони представляват ключова зона за разбиране на неолитизацията на Европа.

Проф. Хореш е ръководител на групата “Праисторически феномени” в Австрийския археологически институт. Изучавала е праистория, ранна история и класическа археология в университетите във Виена, Атина и Берлин, а през 2005 г. защитава докторска степен в Берлин. От 2021 г. е научен директор в Австрийския археологически институт. Ръководител е на интердисциплинарни изследвания и разкопки в Турция, Гърция, Иран, България и Сърбия. 

Поредица от публични лекции на европейски учени организира НАИМ-БАН. В началото на седмицата лекция е представил д-р Марио Гавранович от Австрийския археологически институт на тема “Нови данни за металургията на Западните и Централните Балкани през Бронзовата епоха”. Неговите проучванията потвърждават добива на мед в района на Източна Сърбия в периода между 2000 и 1600 г. пр.н.е. и използването на тази суровина в местни леярски работилници. Ситуацията се променя драстично през Средната и Късната бронзова епоха, когато местният добив на мед бива рязко прекратен. На Балканите се появява мед, добивана в Северна Италия (Трентино), която става доминираща суровина за процъфтяващата металургия в района през Бронзовата епоха. Всичко това води до установяването на нови канали за обмен между Италия и Балканите, за които по-рано не се предполагаше, че съществуват. За целите на проекта, с помощта на химически и оловни изотопни анализи са изследвани няколкостотин предмета от Бронзовата епоха, включително шлаки, слитъци и готова продукция с различна типологическа принадлежност и разпространение. Независимо от тяхната функция или хронология, повечето предмети показват геохимичен състав, съответстващ на медните находища в Северна Италия. Бъдещите проучвания ще бъдат насочени към това как и кога медта от Италия се появява на Балканите и как са се развивали мрежите за доставка на суровина за местните работилници през ΙΙ хил. пр.н.е.

Поредната лекция от поредицата е на 2 май, когато пред българските учени своите изследвания ще представи д-р Петер Мило от Масариковия университет в Бърно, Чехия на тема “Геофизични проучвания на градското планиране на ранносредновековните български столици Плиска и Преслав”. Той ще представи варианти за интерпретиране и обединяване на археологически, исторически и данни от дистанционни проучвания – включително и последните резултати от широкомащабни геофизични изследвания – за Плиска и Велики Преслав, две метрополии в ранносредновековна България, за да можем да ги поставим в контекста на средновизантийското градоустройство. 

Петер Мило е доцент по археология в Масариковия университет в Бърно, Чехия. В публикуваната си дисертация, която защитава в университета Гьоте (Франкфурт на Майн, Германия), той предоставя цялостен поглед върху ранносредновековните селски поселения в Централна Европа. Въз основа на своя опит в геофизичните проучвания, той изгражда програма по геофизика в университета в Бърно за провеждане на геомагнитни, георадарни и геоелектрични проучвания в международен мащаб. Сред най-важните му проекти са дългосрочните проучвания на ранносредновековни укрепени селища в Чешката република и Словакия, укрепеното селище от латенския период Бибракт, Франция и римския град Аугуста Раурика в Швейцария. През последните години Петер Мило прави проучвания в България. Съвместно с колеги от Българската академия на науките се фокусира основно върху проблемите на селищната структура и развитие на обекти като Дуранкулак, Плиска и Велики Преслав. /ИРС

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Четвъртото изпитание на космическата система „Старшип“ стана ключово за „Спейс Екс“
Публикация / Новини (JSCI 56007)
Четвъртото изпитание на космическата система „Старшип“ стана ключово за „Спейс Екс“
Усилията за запазване на озоновия слой дават своите резултати
Публикация / Новини (JSCI 55991)
Усилията за запазване на озоновия слой дават своите резултати
Научен център в Източна Франция е дом на повече от 800 маймуни от девет различни вида
Публикация / Новини (JSCI 55902)
Научен център в Източна Франция е дом на повече от 800 маймуни от девет различни вида
Изкуственият интелект подобрява ефективността на проучванията за лечение на рак на кожата
Публикация / Новини (JSCI 55859)
Изкуственият интелект подобрява ефективността на проучванията за лечение на рак на кожата
Учени са увеличили активността на гени с помощта на отличена с Нобелова награда технология
Публикация / Новини (JSCI 55814)
Учени са увеличили активността на гени с помощта на отличена с Нобелова награда технология
Още от рубриката
Последни новини
Астронавти могат да имат проблеми с имунната система поради липсата на гравитация
Към публикацията
Пет средновековни мумии в църква в Дъблин са унижощени при пожар
Към публикацията
Човешкото тяло се възстановява успешно след престой в космоса
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.