РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Формата на човешкия нос е наследена от ген на неандерталците, установи проучване

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 15.05.2023 , 19:00 ч. , JSCI Идентификатор 29288
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: Изследването на британски учени, публикувано в сп. "Къмюникейшънс байолъджи" разкри, че определен ген, който прави по-висок носа, може да се е развил заради естествения подбор, тъй като древните хора са се адаптирали към по-студения климат, след като са напуснали Африка.В проучването участват също експерти от Китай, Франция, Аржентина, Чили, Перу, Колумбия, Мексико, Германия и Бразилия.
       
Пълен текст (JSCI 29288) Прочетена 2799

Ново проучване установи, че формата на носа на съвременния човек е генетично наследена от неандерталците, съобщи електронното издание „Физ орг“.

Изследването на британски учени, публикувано в сп. "Къмюникейшънс байолъджи" разкри, че определен ген, който прави по-висок носа, може да се е развил заради естествения подбор, тъй като древните хора са се адаптирали към по-студения климат, след като са напуснали Африка.

В проучването участват също експерти от Китай, Франция, Аржентина, Чили, Перу, Колумбия, Мексико, Германия и Бразилия.

„През последните 15 години, откакто геномът на неандерталците беше секвениран, успяхме да научим, че нашите предци очевидно са се събирали с неандерталци, което ни е оставило с малки части от тяхната ДНК“, каза съавторът в проучването д-р Каустуб Адхикари от Института по генетика към Лондонския университет.

Проучването изследва данните на повече от 6000 доброволци в Латинска Америка със смесен европейски, индиански и африкански произход. Учените правят сравнение между генетичната информация на участниците и снимките на лицата им.

Изследователите идентифицират 33 области на генома, свързани с формата на лицето. Те откриват, че много от участниците с индиански произход имат генетичен материал в рамките на тази област, която е наследена от неандерталците. Това е допринесло за увеличаването на височината на носа. Експертите също установяват, че тази област показва признаци на естествен подбор.

„Отдавна се спекулира, че формата на носовете ни се определя от естествения подбор. Тъй като те ни помагат да регулираме температурата и влажността на въздуха, който дишаме, различните носове може да са по-подходящи за различните климати, при които са живеели предците. Генът, който идентифицирахме, може да е наследен от неандерталците с цел да помогне на хората да се адаптират към по-студения климат от времето, когато предшествениците ни са се преместили от Африка“, каза доктор Цин Ли от университета Фудан.

Проф. Андрес Руис-Линарес, който също е част от изследователския екип, добави, че повечето изследвания на човешката генетика разглеждат данни от европейци, а новото проучване разширява обхвата на генетичните изследвания заради участието на латиноамериканци.

Това е второто откритие на ДНК от древни хора, които не са от вида хомо сапиенс, отнасящо до формата на човешкото лице. През 2021 г. същият екип от учени установи, че друг ген, който е свързан с формата на устните, е наследен от древния денисов човек.

Публикация / Новини (JSCI 29288)
Дата на публикуване :: 15.05.2023, 19:00 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Към публикацията
Първият чернокож кандидат за астронавт Ед Дуайт излетя в космоса след 60 години
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 52841)
Дата :: 03.05.2024 , 18:45
Все още не е разкрита мистерията около гробницата на Клеопатра
Търсенето на гробницата на Клеопатра Седма в древния град Тапосирис Магна край Александрия завършва с неуспех, обяви египетският археолог Захи Хауас, цитиран от ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 51723)
Дата :: 18.04.2024 , 15:01
В "Монография" се разкрива мистерията на праисторическата култура в най-южната част на Дунав
Монография с приноси „Новград – Таш баир I. Археологически проучвания в най-южната точка на Дунав“ излезе от печат. Това съобщават от Националния археологически ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 50875)
Дата :: 08.04.2024 , 08:47
Къде е най-чистият въздух на Земята!
Известно е, че въздухът над Южния океан, който обгражда Антарктида, е най-чистият на Земята, но досега не беше ясно защо. Ново изследване разкрива причинит ...
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Проф. Николай Овчаров заминава за крайбрежието на Алжир, откъдето ще се насочи към сърцето на Сахара. Там, сред пясъците на най-го ...
Публикация / N (JSCI 54180)
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Над 130 ями, представляващи ямно светилище от времето на желязната епоха и траките, са открити по време на археологическото проучв ...
Публикация / N (JSCI 54126)
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Дракула е говорел чист български език, казва проф. Николай Овчаров. „Всички знаят за увековечения в романа на Брам Сток ...
Публикация / N (JSCI 54010)
Публикация / Новини (JSCI 53872)
Дата :: 17.05.2024 , 12:22
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива, съобщи Ройтерс. Шимпанзетата например използват камън ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53770)
Дата :: 16.05.2024 , 13:42
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Учените откриха доказателства за теория на Алберт Айнщайн, според която около черните дупки не само съществува зона за п ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53724)
Дата :: 15.05.2024 , 20:00
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа
Сърдечносъдовите заболявания убиват по 10 000 души дневно в Европа, което се равнява на четири милиона годишно или четир ...
Към публикацията
Още публикации

Формата на човешкия нос е наследена от ген на неандерталците, установи проучване

La Science / Науката
Издание : Научна точка
Дата на публикуване :: 15.05.2023, 19:00 ч.
JSCI Идентификатор :: 29288
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: Изследването на британски учени, публикувано в сп. "Къмюникейшънс байолъджи" разкри, че определен ген, който прави по-висок носа, може да се е развил заради естествения подбор, тъй като древните хора са се адаптирали към по-студения климат, след като са напуснали Африка.В проучването участват също експерти от Китай, Франция, Аржентина, Чили, Перу, Колумбия, Мексико, Германия и Бразилия.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 29288) Прочетена: 2799

Ново проучване установи, че формата на носа на съвременния човек е генетично наследена от неандерталците, съобщи електронното издание „Физ орг“.

Изследването на британски учени, публикувано в сп. "Къмюникейшънс байолъджи" разкри, че определен ген, който прави по-висок носа, може да се е развил заради естествения подбор, тъй като древните хора са се адаптирали към по-студения климат, след като са напуснали Африка.

В проучването участват също експерти от Китай, Франция, Аржентина, Чили, Перу, Колумбия, Мексико, Германия и Бразилия.

„През последните 15 години, откакто геномът на неандерталците беше секвениран, успяхме да научим, че нашите предци очевидно са се събирали с неандерталци, което ни е оставило с малки части от тяхната ДНК“, каза съавторът в проучването д-р Каустуб Адхикари от Института по генетика към Лондонския университет.

Проучването изследва данните на повече от 6000 доброволци в Латинска Америка със смесен европейски, индиански и африкански произход. Учените правят сравнение между генетичната информация на участниците и снимките на лицата им.

Изследователите идентифицират 33 области на генома, свързани с формата на лицето. Те откриват, че много от участниците с индиански произход имат генетичен материал в рамките на тази област, която е наследена от неандерталците. Това е допринесло за увеличаването на височината на носа. Експертите също установяват, че тази област показва признаци на естествен подбор.

„Отдавна се спекулира, че формата на носовете ни се определя от естествения подбор. Тъй като те ни помагат да регулираме температурата и влажността на въздуха, който дишаме, различните носове може да са по-подходящи за различните климати, при които са живеели предците. Генът, който идентифицирахме, може да е наследен от неандерталците с цел да помогне на хората да се адаптират към по-студения климат от времето, когато предшествениците ни са се преместили от Африка“, каза доктор Цин Ли от университета Фудан.

Проф. Андрес Руис-Линарес, който също е част от изследователския екип, добави, че повечето изследвания на човешката генетика разглеждат данни от европейци, а новото проучване разширява обхвата на генетичните изследвания заради участието на латиноамериканци.

Това е второто откритие на ДНК от древни хора, които не са от вида хомо сапиенс, отнасящо до формата на човешкото лице. През 2021 г. същият екип от учени установи, че друг ген, който е свързан с формата на устните, е наследен от древния денисов човек.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Публикация / Новини (JSCI 54180)
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Публикация / Новини (JSCI 54126)
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Публикация / Новини (JSCI 54010)
Проф. Николай Овчаров: Дракула е говорел чист български език
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Публикация / Новини (JSCI 53872)
Човекът не е единственият вид на планетата, който използва сечива
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Публикация / Новини (JSCI 53770)
Учени доказаха, че около черните дупки съществуват зони, които поглъщат материя
Още от рубриката
Последни новини
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.