РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин

Откриха вкаменелости на гигантски Хималаизавър близо до най-високия връх в света

Публикация / EXPLORER Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 23.05.2023 , 07:04 ч. , JSCI Идентификатор 29853
Редактор: Александра Томова
Абстракт:: Китайски учени откриха фосили на ихтиозавър от рода „хималаизавър“ - праисторически дълбоководен хищник, на около 4000 м над морското равнище в Хималаите, предаде Синхуа.Два фосилни образеца на хималаизавър са открити близо до град Ганкар в окръг Динжи, на около 100 км от базовия лагер по алпинисткото трасе към връх Еверест.
       
Пълен текст (JSCI 29853) Прочетена 5465

Китайски учени откриха фосили на ихтиозавър от рода „хималаизавър“ - праисторически дълбоководен хищник, на около 4000 м над морското равнище в Хималаите, предаде Синхуа.

Т.нар. хималаизавър - Himalayasaurus tibetensis, от разред ихтиозаври, е описан за пръв път през 1972 г. Той е смятан от учените за nomen dubium или „съмнително наименование“ поради липсата на белези, които да го отличават от другите ихтиозаври, въпреки че напоследък наличието на отчетливи режещи ръбове на зъбите му е предложено като уникална характеристика на рода.

Два фосилни образеца на хималаизавър са открити близо до град Ганкар в окръг Динжи, на около 100 км от базовия лагер по алпинисткото трасе към връх Еверест.

Това последно откритие ще задълбочи познанията ни за най-голямото известно праисторическо животно, открито в района, и ще допринесе за изучаването на еволюцията на живота в региона през мезозойската ера, смятат палеонтолозите.

Хималаизавърът е изчезнало влечуго, което е доминирало в световния океан преди 210 милиона години, много преди динозаврите да властват на сушата. С дълга уста, остри зъби и дължина на тялото повече от 10 метра, тези гигантски влечуги са били бързи плувци и са се хранели основно с риба и безгръбначни.

Китайските изследователи за първи път откриват подобни вкаменелости в средата на миналия век по време на изследване в подножието на връх Еверест, който се е издигнал от морските дълбини в резултат на сблъсък на тектонични плочи. Последното откритие е направено от експедиционен екип, съставен от учени от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките.

Вкаменелостите съдържат добре запазени прешлени и ребра, каквито почти липсвали при предишни находки, казва Ван Вей, асоцииран научен сътрудник в института. Напречното сечение на човешки прешлен е с размер на монета, докато напречните сечения на наскоро откритите прешлени са с размер на бейзболна шапка, каза Ван. „Как хималаизавърът е станал толкова голям? Какви навици е имал? С коя част на земното кълбо е бил най-близко свързан по време на своето съществуване? Тези въпроси ще бъдат във фокуса на нашите изследвания“, каза Ван.

Изследователите планират да отделят вкаменелостите на хималаизавъра от околните скали и да изследват подробно фосилите с помощта на микроскопи и компютърна томография.

„Цинхай-Тибетското плато е като огромна лаборатория за наблюдение на еволюцията на живота и нашата цел е да реконструираме възможно най-пълно историята на платото през последните 200 милиона години“, казва Дън Тао, ръководител на института. Ранните научни изследвания на Цинхай-Тибетското плато са натрупали голямо количество основни научни данни и са запълнили много празнини в палеонтологичните знания, каза Дън. През последното десетилетие поредица от нови открития на платото помагат на палеонтолозите да проучат изчерпателно важната роля, която това място е изиграло за еволюцията на биоразнообразието през кайнозойската ера.

Публикация / Новини (JSCI 29853)
Дата на публикуване :: 23.05.2023, 07:04 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Към публикацията
Зелените листни зеленчуци нормализират нивата на кръвната захар, установиха учени
Към публикацията
Яденето на повече плодове и зеленчуци може да подпомогне съня
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 55119)
Дата :: 31.05.2024 , 11:03
Кукувиците са доказателство за коеволюция в природата, установи австралийско проучване
Австралийско изследване на кукувици откри доказателства за коеволюция, която е движеща сила за създаването на биоразнообразие на Земята, съобщава Синхуа. В био ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 52734)
Дата :: 02.05.2024 , 12:48
Учени откриха нов механизъм при формирането на човешкия ембрион
Изследователи разкриха нов механизъм, при който първите клетки на човешкия организъм образуват ембриона, предаде АФП.  Това откритие хвърля нова светлина в ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 52196)
Дата :: 24.04.2024 , 16:43
Първите светещи в тъмното животни може би са били древни корали, обитаващи дълбините на океана
Дълбоководните корали, живели преди 540 милиона години, може би са били първите същества, които са започнали да светят, като това се е случило много по-рано, от ...
Към публикацията
Учените откриха нов вид пираня
В бразилска Амазония е открита нов вид пираня вегетарианка, която е наречена Саурон заради приликата със злия персонаж от „Власте ...
Публикация / N (JSCI 56000)
Зелените листни зеленчуци нормализират нивата на кръвната захар, установиха учени
Изследователи от университета "Едит Кауан", Австралия, са установили, че консумацията на зелени листни зеленчуци и кръстоцветни та ...
Публикация / N (JSCI 55911)
Луната се отдалечава бавно от Земята и това удължава деня, сочи проучване
Учени откриха, че Луната се отдалечава от Земята, съобщи електронното издание „Инди 100“. Според изследователите това ...
Публикация / N (JSCI 55900)
Публикация / Новини (JSCI 55882)
Дата :: 10.06.2024 , 16:56
Конете на Пржевалски се завръщат в степите на Казахстан
Конете на Пржевалски се завръщат в степите на Казахстан
Три коня на Пржевалски се завърнаха в степите на Казахстан, съобщи АФП. Конете са транспортирани със самолет от Прага на ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55773)
Дата :: 08.06.2024 , 13:06
Три силни слънчеви изригавания са регистрирани тази нощ
Три силни слънчеви изригавания са регистрирани тази нощ
Три силни слънчеви изригвания са регистрирани в нощта на 8 юни, съобщиха учени от руския Институт по приложна геофизика, ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55684)
Дата :: 07.06.2024 , 09:30
Първите астронавти на космическия кораб
Първите астронавти на космическия кораб "Старлайнър" на "Боинг" пристигнаха на МКС въпреки някои проблеми
Първите двама астронавти, превозени от космическия кораб "Старлайнър" на компания "Боинг", влязоха в Международната косм ...
Към публикацията
Още публикации

Откриха вкаменелости на гигантски Хималаизавър близо до най-високия връх в света

La Science / Науката
Издание : EXPLORER
Дата на публикуване :: 23.05.2023, 07:04 ч.
JSCI Идентификатор :: 29853
Редактор:: Александра Томова
Абстракт:: Китайски учени откриха фосили на ихтиозавър от рода „хималаизавър“ - праисторически дълбоководен хищник, на около 4000 м над морското равнище в Хималаите, предаде Синхуа.Два фосилни образеца на хималаизавър са открити близо до град Ганкар в окръг Динжи, на около 100 км от базовия лагер по алпинисткото трасе към връх Еверест.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 29853) Прочетена: 5465

Китайски учени откриха фосили на ихтиозавър от рода „хималаизавър“ - праисторически дълбоководен хищник, на около 4000 м над морското равнище в Хималаите, предаде Синхуа.

Т.нар. хималаизавър - Himalayasaurus tibetensis, от разред ихтиозаври, е описан за пръв път през 1972 г. Той е смятан от учените за nomen dubium или „съмнително наименование“ поради липсата на белези, които да го отличават от другите ихтиозаври, въпреки че напоследък наличието на отчетливи режещи ръбове на зъбите му е предложено като уникална характеристика на рода.

Два фосилни образеца на хималаизавър са открити близо до град Ганкар в окръг Динжи, на около 100 км от базовия лагер по алпинисткото трасе към връх Еверест.

Това последно откритие ще задълбочи познанията ни за най-голямото известно праисторическо животно, открито в района, и ще допринесе за изучаването на еволюцията на живота в региона през мезозойската ера, смятат палеонтолозите.

Хималаизавърът е изчезнало влечуго, което е доминирало в световния океан преди 210 милиона години, много преди динозаврите да властват на сушата. С дълга уста, остри зъби и дължина на тялото повече от 10 метра, тези гигантски влечуги са били бързи плувци и са се хранели основно с риба и безгръбначни.

Китайските изследователи за първи път откриват подобни вкаменелости в средата на миналия век по време на изследване в подножието на връх Еверест, който се е издигнал от морските дълбини в резултат на сблъсък на тектонични плочи. Последното откритие е направено от експедиционен екип, съставен от учени от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките.

Вкаменелостите съдържат добре запазени прешлени и ребра, каквито почти липсвали при предишни находки, казва Ван Вей, асоцииран научен сътрудник в института. Напречното сечение на човешки прешлен е с размер на монета, докато напречните сечения на наскоро откритите прешлени са с размер на бейзболна шапка, каза Ван. „Как хималаизавърът е станал толкова голям? Какви навици е имал? С коя част на земното кълбо е бил най-близко свързан по време на своето съществуване? Тези въпроси ще бъдат във фокуса на нашите изследвания“, каза Ван.

Изследователите планират да отделят вкаменелостите на хималаизавъра от околните скали и да изследват подробно фосилите с помощта на микроскопи и компютърна томография.

„Цинхай-Тибетското плато е като огромна лаборатория за наблюдение на еволюцията на живота и нашата цел е да реконструираме възможно най-пълно историята на платото през последните 200 милиона години“, казва Дън Тао, ръководител на института. Ранните научни изследвания на Цинхай-Тибетското плато са натрупали голямо количество основни научни данни и са запълнили много празнини в палеонтологичните знания, каза Дън. През последното десетилетие поредица от нови открития на платото помагат на палеонтолозите да проучат изчерпателно важната роля, която това място е изиграло за еволюцията на биоразнообразието през кайнозойската ера.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Учените откриха нов вид пираня
Публикация / Новини (JSCI 56000)
Учените откриха нов вид пираня
Зелените листни зеленчуци нормализират нивата на кръвната захар, установиха учени
Публикация / Новини (JSCI 55911)
Зелените листни зеленчуци нормализират нивата на кръвната захар, установиха учени
Луната се отдалечава бавно от Земята и това удължава деня, сочи проучване
Публикация / Новини (JSCI 55900)
Луната се отдалечава бавно от Земята и това удължава деня, сочи проучване
Конете на Пржевалски се завръщат в степите на Казахстан
Публикация / Новини (JSCI 55882)
Конете на Пржевалски се завръщат в степите на Казахстан
Три силни слънчеви изригавания са регистрирани тази нощ
Публикация / Новини (JSCI 55773)
Три силни слънчеви изригавания са регистрирани тази нощ
Още от рубриката
Последни новини
Човешкото тяло се възстановява успешно след престой в космоса
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие
Към публикацията
Учени откриха 1400-годишна морска трева в Балтийско море
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.