РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Д-р Снежана Русинова: При пробите за дрожди от Антарктика търсим биологично активни вещества с потенциал за лечение

Публикация / Аспекти Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 28.11.2023 , 09:30 ч. , JSCI Идентификатор 42522
Редактор: Александра Томова
Абстракт:: Целта на проекта, който разработвам, е да се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал за лечение на рак. Това разказа микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията Клетъчни биосистеми в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Тя взе участие в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март досега Русинова продължава работата си по проучването на антарктическите дрожди.Имахме късмет да успеем да вземем достатъчно много проби. Вече имаме една публикация, която обобщава данните от едно от изследванията.
       
Пълен текст (JSCI 42522) Прочетена 5047

Целта на проекта, който разработвам, е да се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал за лечение на рак. Това разказа микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията Клетъчни биосистеми в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Тя взе участие в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март досега Русинова продължава работата си по проучването на антарктическите дрожди.

Имахме късмет да успеем да вземем достатъчно много проби. Вече имаме една публикация, която обобщава данните от едно от изследванията. Успяхме да намерим интересен представител от тези антарктически дрожди, който да синтезира комплекс от молекули в неговия екстракт и да има цитотоксичност върху рак на пикочния мехур, обясни ученият.

Дрождите са еукариотни микроорганизми, по-големи от бактериите. Те са част от царство гъби, но понеже са едноклетъчни, се причисляват към микроорганизмите, разказа Русинова. Важен е фактът, че антарктическите дрожди не са патогени, т.е. лесно може да се борави с тях както в лабораторни, така и в промишлени условия. Интересното е, че те могат да поддържат стерилна културата през целия процес на ферментация, добави още Русинова.

Какво ни казват дрождите?

Антарктическите дрожди имат метаболизъм, който ги е адаптирал към условията там. Учените се стремим да открием как дрождите успяват да предпазят молекулите си от екстремно ниски температури. Може би синтезират вещества непознати засега, коментира микробиологът.

Антарктическите микроорганизми, които изследвам вече 15-години, са много интересни от биотехнологична гледна точка. Разработвали сме различни техни възможности да синтезират метаболите, които да са в полза на човека. За мен беше важно лично да отида и да си набавя пробите, да ги взема възможно най-стерилно, обясни Русинова.

По думите на Русинова не всички проби са проучени до момента. Пробовземането е осъществено от почвата, от водата на ледниковите езера, а дори и от перата на пингвините на о. Ливингстън. 

Антарктида и нейните тайни

Има какво още да се търси. Вероятно съществуват и много повече разнообразни дрожди и ние можем да открием и нови такива, в които се крие лечението на различни заболявания, предполага тя.

Микробиологията е наука, която се работи много бавно. В процеса на работа имаме дълги дни, в които изчакваме да видим дали изобщо в пробите има дрожди. Необходими са минимум 20 дни да се установи това, посочи още микробиологът.

Взимаме повече проби, за да имаме шанс да намерим търсените от нас микроорганизми, добави тя.

Съхранението на пробите е било възможно и благодарение на българския научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“. За съхранението е важно пробата  да е автентична, посочи тя. Корабът е дал възможност пробите да бъдат пренесени в камера до България и съответно до Пловдив, където е лабораторията на Русинова.

По думите на микробиолога Антарктида крие тайни, които ще продължат да вълнуват учените. Тя признава, че пътуването й до о. Ливингстън е оставил траен отпечатък върху нея и я е въодушевило да продължи научната си дейност.

Публикация / Новини (JSCI 42522)
Дата на публикуване :: 28.11.2023, 09:30 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Във връзка с цъфтежа на азалиите Ботаническата градина при БАН организира инициативата "В света на семейство Пиренови"
Към публикацията
48-часовата мистерия на големия черен бръмбар
Към публикацията
Български учени, част от 32-рата антарктическа експедиция, определят къде НИК 421 да пуска котва, за да се събират проби
Към публикацията
Краят на Тъмнината: Как SLIM ще преодолее изпитанията на Лунната повърхност
Към публикацията
Учени създадоха новаторски пречиствател за въздух
Към публикацията
Военният научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ пусна котва в залива на остров Ливингстън
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Тържествено ще бъдат отбелязани 50 години от изобретяването на българския лазер с пари на меден бромид
Към публикацията
Скалпът страда, ако не мием често косата си, предупреждават дерматолози
Към публикацията
Смъртоносна гореща вълна в Африка. Каква е причината?
Към публикацията
Открити са фосили на древна змия, която вероятно е тежала един тон
Към публикацията
Доц. д-р Георги Нехризов разкрива тайните на тракийската гробница край Текето
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 45325)
Дата :: 16.01.2024 , 17:44
Ваксините срещу КОВИД-19 са спасили поне 1,4 милиона живота в Европа
Ваксините срещу КОВИД-19 са спасили живота на поне 1,4 милиона души в Европа, каза регионалният директор на Световната здравна организация (СЗО) и припомни, че ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 46918)
Дата :: 12.02.2024 , 09:59
Древноегипетска гробница на над 3300 години е официално открита след реставрация
Гробницата на Неферхотеп на западния бряг на Нил в Луксор беше официално открита след повече от две десетилетия на реставрация, съобщи Министерството на туризма ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 48668)
Дата :: 07.03.2024 , 15:54
Открития и партньорства: 20 години членство в мрежата „Пастьор“ и 77-ата годишнина на Института по микробиология „Стефан Ангелов“
С тържествено събитие под надслов "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор" беше отбелязана 77-годишнината от основаването на Института по микроби ...
Към публикацията
Смъртоносна гореща вълна в Африка. Каква е причината?
Смъртоносната гореща вълна, която връхлетя Сахел в началото на април, е свързана с човешката дейност според изследване на научната ...
Публикация / N (JSCI 51764)
Големият бариерен риф в Австралия преминава през най-тежкия си период на избелване досега
Големият бариерен риф в Австралия преминава през най-тежкия си период на избелване досега, съобщи АФП, позовавайки се на изявление ...
Публикация / N (JSCI 51611)
Водолазите във Филипините създават разсадници за спасени корали
Група от експерти по гмуркане и ентусиасти създават разсадници за корали южно от филипинската столица Манила, предаде Ройтерс. Цел ...
Публикация / N (JSCI 51580)
Публикация / Новини (JSCI 51563)
Дата :: 16.04.2024 , 14:16
„Ел Ниньо приключи“, обявиха официално Австралийските метеоролози
„Ел Ниньо приключи“, обявиха официално Австралийските метеоролози
Метеорологичното явление „Ел Ниньо“, което се наблюдава от миналата година, е приключило, обявиха от Австралийското бюро ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 51553)
Дата :: 16.04.2024 , 13:28
Изчезналия род кенгуру Protemnodon
Гигантско кенгуру, бродило в Австралия преди 5 милиона години, разкрива проучване
Изследователи от Южна Австралия откриха три древни вида голямо кенгуру, предаде Синхуа. Проучването беше публикувано в ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 51352)
Дата :: 12.04.2024 , 18:24
В Китай разведените двойки могат да унищожат сватбените си снимки, a остатъците се преработват в електроенергия
В Китай разведените двойки могат да унищожат сватбените си снимки, a остатъците се преработват в електроенергия
В Китай се предлага услуга за физическо унищожаване на сватбени снимки на вече разведени двойки чрез шредер. Остатъците ...
Към публикацията
Още публикации

Д-р Снежана Русинова: При пробите за дрожди от Антарктика търсим биологично активни вещества с потенциал за лечение

La Science / Науката
Издание : Аспекти
Дата на публикуване :: 28.11.2023, 09:30 ч.
JSCI Идентификатор :: 42522
Редактор:: Александра Томова
Абстракт:: Целта на проекта, който разработвам, е да се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал за лечение на рак. Това разказа микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията Клетъчни биосистеми в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Тя взе участие в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март досега Русинова продължава работата си по проучването на антарктическите дрожди.Имахме късмет да успеем да вземем достатъчно много проби. Вече имаме една публикация, която обобщава данните от едно от изследванията.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 42522) Прочетена: 5047

Целта на проекта, който разработвам, е да се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал за лечение на рак. Това разказа микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията Клетъчни биосистеми в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Тя взе участие в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март досега Русинова продължава работата си по проучването на антарктическите дрожди.

Имахме късмет да успеем да вземем достатъчно много проби. Вече имаме една публикация, която обобщава данните от едно от изследванията. Успяхме да намерим интересен представител от тези антарктически дрожди, който да синтезира комплекс от молекули в неговия екстракт и да има цитотоксичност върху рак на пикочния мехур, обясни ученият.

Дрождите са еукариотни микроорганизми, по-големи от бактериите. Те са част от царство гъби, но понеже са едноклетъчни, се причисляват към микроорганизмите, разказа Русинова. Важен е фактът, че антарктическите дрожди не са патогени, т.е. лесно може да се борави с тях както в лабораторни, така и в промишлени условия. Интересното е, че те могат да поддържат стерилна културата през целия процес на ферментация, добави още Русинова.

Какво ни казват дрождите?

Антарктическите дрожди имат метаболизъм, който ги е адаптирал към условията там. Учените се стремим да открием как дрождите успяват да предпазят молекулите си от екстремно ниски температури. Може би синтезират вещества непознати засега, коментира микробиологът.

Антарктическите микроорганизми, които изследвам вече 15-години, са много интересни от биотехнологична гледна точка. Разработвали сме различни техни възможности да синтезират метаболите, които да са в полза на човека. За мен беше важно лично да отида и да си набавя пробите, да ги взема възможно най-стерилно, обясни Русинова.

По думите на Русинова не всички проби са проучени до момента. Пробовземането е осъществено от почвата, от водата на ледниковите езера, а дори и от перата на пингвините на о. Ливингстън. 

Антарктида и нейните тайни

Има какво още да се търси. Вероятно съществуват и много повече разнообразни дрожди и ние можем да открием и нови такива, в които се крие лечението на различни заболявания, предполага тя.

Микробиологията е наука, която се работи много бавно. В процеса на работа имаме дълги дни, в които изчакваме да видим дали изобщо в пробите има дрожди. Необходими са минимум 20 дни да се установи това, посочи още микробиологът.

Взимаме повече проби, за да имаме шанс да намерим търсените от нас микроорганизми, добави тя.

Съхранението на пробите е било възможно и благодарение на българския научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“. За съхранението е важно пробата  да е автентична, посочи тя. Корабът е дал възможност пробите да бъдат пренесени в камера до България и съответно до Пловдив, където е лабораторията на Русинова.

По думите на микробиолога Антарктида крие тайни, които ще продължат да вълнуват учените. Тя признава, че пътуването й до о. Ливингстън е оставил траен отпечатък върху нея и я е въодушевило да продължи научната си дейност.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Смъртоносна гореща вълна в Африка. Каква е причината?
Публикация / Новини (JSCI 51764)
Смъртоносна гореща вълна в Африка. Каква е причината?
Големият бариерен риф в Австралия преминава през най-тежкия си период на избелване досега
Публикация / Новини (JSCI 51611)
Големият бариерен риф в Австралия преминава през най-тежкия си период на избелване досега
Водолазите във Филипините създават разсадници за спасени корали
Публикация / Новини (JSCI 51580)
Водолазите във Филипините създават разсадници за спасени корали
„Ел Ниньо приключи“, обявиха официално Австралийските метеоролози
Публикация / Новини (JSCI 51563)
„Ел Ниньо приключи“, обявиха официално Австралийските метеоролози
Изчезналия род кенгуру Protemnodon
Публикация / Новини (JSCI 51553)
Гигантско кенгуру, бродило в Австралия преди 5 милиона години, разкрива проучване
Още от рубриката
Последни новини
Тържествено ще бъдат отбелязани 50 години от изобретяването на българския лазер с пари на меден бромид
Към публикацията
Скалпът страда, ако не мием често косата си, предупреждават дерматолози
Към публикацията
Смъртоносна гореща вълна в Африка. Каква е причината?
Към публикацията
Открити са фосили на древна змия, която вероятно е тежала един тон
Към публикацията
Доц. д-р Георги Нехризов разкрива тайните на тракийската гробница край Текето
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.