РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Астронавтът Андреас Могенсен изследва човешкия имунитет и прави шоколадов мус в космоса

Публикация / Проучване и Напредък Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 14.01.2024 , 08:00 ч. , JSCI Идентификатор 45165
Редактор: Христо Янакиев
Абстракт:: Датчанинът Могенсен е на втора космическа мисия от лятото на миналата година.Той пристигна на МКС на 27 август заедно с астронавтката на НАСА Джазмин Могбели, Сатоши Фурукава от Япония и руския космонавт Константин Борисов.
       
Пълен текст (JSCI 45165) Прочетена 4463

Европейският астронавт Андреас Могенсен, командир на Експедиция 70, която в момента е на Международната космическа станция (МКС), вече изпълни поредица от експерименти в космоса, съобщи пресслужбата на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Датчанинът Могенсен е на втора космическа мисия от лятото на миналата година. Той пристигна на МКС на 27 август заедно с астронавтката на НАСА Джазмин Могбели, Сатоши Фурукава от Япония и руския космонавт Константин Борисов. С тях на МКС са руските космонавти Олег Кононенко и Николай Чуб и астронавтката на НАСА Лоръл О’ Хара.

Могенсен провежда над 30 научни експеримента в рамките на мисията си „Хугин“, която кръсти на името на единия от двата гарвана на раменете на Один, върховният бог в скандинавската митология. Сред тях са изследвания на човешката имунна система в космоса, човешкия сън в орбита, пречистване на вода в космоса. Още в първия месец от мисия „Хугин“ Могенсен се зае с работа по експериментите от астробиология до заснемане на червени мълнии и приготвянето на шоколадов мус в орбита.

В зоната за сън на командира на Експедиция 70 се провеждат два експеримента. Единият е с лампата „Циркадна светлина“, която е проектирана и създадена така, че да имитира светлината при изгрев и залез на Земята и така помага на тялото на датския астронавт да се подготви за сън и да се събуди с настъпването на зората. Тестовете на лапмата започнаха няколко дни, след като Могенсен пристигна на МКС.

Датчанинът, който е европейският астронавт с най-продължителна мисия в космоса досега, провежда и експеримента „Сън в орбита“. Той заспива с устройства със специални сензори в ушите, които измерват мозъчната активност по време на сън.

Почти два часа всеки ден Андреас Могенсен, който навърши 47 години през ноември, докато бе в орбита, спортува и поддържа физическа форма. В условията на микрогравитация човешкото тяло губи костна и телесна маса и затова тренировките са изключително важни. Докато работи и тренира на МКС, в продължение на повече от шест часа всеки ден, той носи  устройството SpaceWear, което събира данни за сърдечния му ритъм, дихателния ритъм и проследява промените в тялото му.

Могенсен участва и в експеримент с виртуална реалност по време на спортните си занимания в космоса. Той използва очила за виртуална реалност, докато тренира на велоергометър. Макар на МКС да няма вятър, който да забавя астронавтите при тренировки, за тях е трудно да се мотивират да въртят педалите по-бързо или за по-дълго време в условията на космическата станция, където екипажите прекарват по половин година в ограничено пространство.

Всяка събота Андреас Могенсен се посвещава на астрофотография. С помощта на камера Дейвис той дори успя да заснеме редкия феномен червена мълния в горната част на атмосферата (Transient Luminous Event) на височина около 40-80 километра над земната повърхност. Благодарение на снимките и видеото, заснето от астронавта на ЕКА, учените на Земята изчисляват, че размерът на червената мълния е приблизително 14-26 километра. Тези явления трудно могат да се изследват от Земята и най-често се наблюдават от космоса с помощта на Монитора за атмосферно-космически взаимодействия (ASIM) на МКС. Камерата Дейвид работи на принципа на човешкото око, като улавя промяната в контраста, вместо да запечатва изображения като обикновените фотокамери. „Снимките, направени от Андреас, са фантастични. Камерата Дейвис работи добре и ни дава високата темпорална резолюция, нужна за улавяне на бързите процеси в мълниите“, обясни Оливие Шанрион, ръководител на експеримента „Тор-Дейвис“ и старши изследовател в ЕКА, цитиран от пресслужбата на агенцията.

Експериментът „Тор-Дейвис“ на Датския технически университет и ЕКА е за изследване на мълниите в горните слоеве на атмосферата и това как биха могли да повлияят върху концентрацията на парникови газове. Той е продължение на експеримента „Тор“ от първата космическа мисия на Могенсен през 2015 г.

Могенсен заснема и Луната в рамките на експеримента Earthshine.

Мисия „Хугин“ включва и кулинарен експеримент. За астронавтите, които се хранят с рехидратирана храна от консерви, приготвянето на истинско блюдо е наистина важно. Експериментът на Френската космическа агенция, който Могенсен провежда в орбита, е в хранителен процесор, в който той вече успя да направи шоколадов мус. Рецептата постигна пълен успех сред астронавтите, с които Могенсен сподели десерта.

Астронавтът на ЕКА провежда също експеримент за пречистване на вода в космоса. Той изпробва мембрани за филтриране на вода Aquamembrane-3, които имитират природни процеси на пречистване. Експериментът Aquamembrane се провежда в контейнер в размерите на куфар, който има няколко помпи. Те изтеглят вода от трите съда за отпадъчна вода на МКС през мембрана. Тя филтрира замърсяванията и отделя чистата вода. Мембраната работи с батерии от 9 волта, което прави устройството енергийно ефективно. След това помпите отвеждат чистата вода от мембраната до три водни контейнера. Чистотата на водата ще бъде проверена на Земята след края на мисия „Хугин“.

Датчанинът участва и в експеримент за изследване на това как човешката имунна система действа при продължителна микрогравитация. Преди полета на Могенсен към МКС учени са взели кръвни проби и проби от слюнката му. По време на мисията си той редовно събира проби и те ще бъдат изследвани след завръщането му на Земята през пролетта. Чрез анализа на резултатите преди и по време на мисията, както и след завръщането на астронавта, учените ще разберат как се променя човешкия имунитет при космическите пътувания. Предишни подобни експерименти показаха, че имунните системи на астронавтите са адаптират бързо след завръщането им от мисии в космоса.

Публикация / Новини (JSCI 45165)
Дата на публикуване :: 14.01.2024, 08:00 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Към публикацията
Първият чернокож кандидат за астронавт Ед Дуайт излетя в космоса след 60 години
Към публикацията
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Към публикацията
Сондата "Джуно" засне загадъчната пета луна на Юпитер пред Голямото червено петно
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 48403)
Дата :: 02.03.2024 , 15:22
Как може да помогне куче, реагиращо на припадъци?
Присъствието на обучени кучета може да редуцира пристъпите при хората, страдащи от епилепсия, съобщи ЮПИ. Възможно е причината за това да е в намаляването на на ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 52927)
Дата :: 07.05.2024 , 08:32
Първият тестови полет с екипаж на космическия кораб "Старлайнър" беше отложен
Първият тестови полет с екипаж на космическия кораб "Старлайнър" на компанията "Боинг" беше отложен малко преди старта, предадоха осведомителните агенции, като ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 49774)
Дата :: 22.03.2024 , 13:45
Индия успешно тества ракета-носител за многократна употреба
Индийската организация за космически изследвания (ISRO) успешно приземи в автономен режим на работа прототип на ракета-носител за многократна употреба RLV LEX-0 ...
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Компанията "Нюралинк", собственост на Илон Мъск, е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент, съобщи ...
Публикация / N (JSCI 54209)
Първият тестови полет с екипаж на космическия кораб "Старлайнър" е отложен за пореден път
Изстрелването на първия тестови полет с екипаж на космическия кораб "Старлайнър" на компанията "Боинг" беше отложено за пореден пъ ...
Публикация / N (JSCI 53976)
Затлъстяването и високата кръвна захар играят все по-голяма роля за влошаване на здравето, сочи проучване
Затлъстяването, високата кръвна захар и високото кръвно налягане, както и други проблеми, свързани с метаболизма, водят до загуба ...
Публикация / N (JSCI 53874)
Публикация / Новини (JSCI 53729)
Дата :: 15.05.2024 , 22:00
Първите топлокръвни динозаври вероятно са се появили на Земята преди около 180 млн. години, показва проучване
Първите топлокръвни динозаври вероятно са се появили на Земята преди около 180 млн. години, показва проучване
Ново изследване показва, че първите топлокръвни динозаври може да са се появили на Земята преди около 180 милиона години ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53697)
Дата :: 15.05.2024 , 17:20
Безос ще изпрати туристи в космоса в неделя за първи път от 2022 г.
Безос ще изпрати туристи в космоса в неделя за първи път от 2022 г.
Космическата компанията „Блу ориджин“ на Джеф Безос ще възобнови полетите в космоса в неделя, предаде Ройтерс. С това ще ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53661)
Дата :: 15.05.2024 , 13:12
Откриха гигантска планета - пухкава, като захарен памук
Откриха гигантска планета - пухкава, като захарен памук
Учени откриха планета, която е по-голяма от Юпитер, но изненадващо е пухкава и лека като захарен памук, предаде Асошиейт ...
Към публикацията
Още публикации

Астронавтът Андреас Могенсен изследва човешкия имунитет и прави шоколадов мус в космоса

La Science / Науката
Издание : Проучване и Напредък
Дата на публикуване :: 14.01.2024, 08:00 ч.
JSCI Идентификатор :: 45165
Редактор:: Христо Янакиев
Абстракт:: Датчанинът Могенсен е на втора космическа мисия от лятото на миналата година.Той пристигна на МКС на 27 август заедно с астронавтката на НАСА Джазмин Могбели, Сатоши Фурукава от Япония и руския космонавт Константин Борисов.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 45165) Прочетена: 4463

Европейският астронавт Андреас Могенсен, командир на Експедиция 70, която в момента е на Международната космическа станция (МКС), вече изпълни поредица от експерименти в космоса, съобщи пресслужбата на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Датчанинът Могенсен е на втора космическа мисия от лятото на миналата година. Той пристигна на МКС на 27 август заедно с астронавтката на НАСА Джазмин Могбели, Сатоши Фурукава от Япония и руския космонавт Константин Борисов. С тях на МКС са руските космонавти Олег Кононенко и Николай Чуб и астронавтката на НАСА Лоръл О’ Хара.

Могенсен провежда над 30 научни експеримента в рамките на мисията си „Хугин“, която кръсти на името на единия от двата гарвана на раменете на Один, върховният бог в скандинавската митология. Сред тях са изследвания на човешката имунна система в космоса, човешкия сън в орбита, пречистване на вода в космоса. Още в първия месец от мисия „Хугин“ Могенсен се зае с работа по експериментите от астробиология до заснемане на червени мълнии и приготвянето на шоколадов мус в орбита.

В зоната за сън на командира на Експедиция 70 се провеждат два експеримента. Единият е с лампата „Циркадна светлина“, която е проектирана и създадена така, че да имитира светлината при изгрев и залез на Земята и така помага на тялото на датския астронавт да се подготви за сън и да се събуди с настъпването на зората. Тестовете на лапмата започнаха няколко дни, след като Могенсен пристигна на МКС.

Датчанинът, който е европейският астронавт с най-продължителна мисия в космоса досега, провежда и експеримента „Сън в орбита“. Той заспива с устройства със специални сензори в ушите, които измерват мозъчната активност по време на сън.

Почти два часа всеки ден Андреас Могенсен, който навърши 47 години през ноември, докато бе в орбита, спортува и поддържа физическа форма. В условията на микрогравитация човешкото тяло губи костна и телесна маса и затова тренировките са изключително важни. Докато работи и тренира на МКС, в продължение на повече от шест часа всеки ден, той носи  устройството SpaceWear, което събира данни за сърдечния му ритъм, дихателния ритъм и проследява промените в тялото му.

Могенсен участва и в експеримент с виртуална реалност по време на спортните си занимания в космоса. Той използва очила за виртуална реалност, докато тренира на велоергометър. Макар на МКС да няма вятър, който да забавя астронавтите при тренировки, за тях е трудно да се мотивират да въртят педалите по-бързо или за по-дълго време в условията на космическата станция, където екипажите прекарват по половин година в ограничено пространство.

Всяка събота Андреас Могенсен се посвещава на астрофотография. С помощта на камера Дейвис той дори успя да заснеме редкия феномен червена мълния в горната част на атмосферата (Transient Luminous Event) на височина около 40-80 километра над земната повърхност. Благодарение на снимките и видеото, заснето от астронавта на ЕКА, учените на Земята изчисляват, че размерът на червената мълния е приблизително 14-26 километра. Тези явления трудно могат да се изследват от Земята и най-често се наблюдават от космоса с помощта на Монитора за атмосферно-космически взаимодействия (ASIM) на МКС. Камерата Дейвид работи на принципа на човешкото око, като улавя промяната в контраста, вместо да запечатва изображения като обикновените фотокамери. „Снимките, направени от Андреас, са фантастични. Камерата Дейвис работи добре и ни дава високата темпорална резолюция, нужна за улавяне на бързите процеси в мълниите“, обясни Оливие Шанрион, ръководител на експеримента „Тор-Дейвис“ и старши изследовател в ЕКА, цитиран от пресслужбата на агенцията.

Експериментът „Тор-Дейвис“ на Датския технически университет и ЕКА е за изследване на мълниите в горните слоеве на атмосферата и това как биха могли да повлияят върху концентрацията на парникови газове. Той е продължение на експеримента „Тор“ от първата космическа мисия на Могенсен през 2015 г.

Могенсен заснема и Луната в рамките на експеримента Earthshine.

Мисия „Хугин“ включва и кулинарен експеримент. За астронавтите, които се хранят с рехидратирана храна от консерви, приготвянето на истинско блюдо е наистина важно. Експериментът на Френската космическа агенция, който Могенсен провежда в орбита, е в хранителен процесор, в който той вече успя да направи шоколадов мус. Рецептата постигна пълен успех сред астронавтите, с които Могенсен сподели десерта.

Астронавтът на ЕКА провежда също експеримент за пречистване на вода в космоса. Той изпробва мембрани за филтриране на вода Aquamembrane-3, които имитират природни процеси на пречистване. Експериментът Aquamembrane се провежда в контейнер в размерите на куфар, който има няколко помпи. Те изтеглят вода от трите съда за отпадъчна вода на МКС през мембрана. Тя филтрира замърсяванията и отделя чистата вода. Мембраната работи с батерии от 9 волта, което прави устройството енергийно ефективно. След това помпите отвеждат чистата вода от мембраната до три водни контейнера. Чистотата на водата ще бъде проверена на Земята след края на мисия „Хугин“.

Датчанинът участва и в експеримент за изследване на това как човешката имунна система действа при продължителна микрогравитация. Преди полета на Могенсен към МКС учени са взели кръвни проби и проби от слюнката му. По време на мисията си той редовно събира проби и те ще бъдат изследвани след завръщането му на Земята през пролетта. Чрез анализа на резултатите преди и по време на мисията, както и след завръщането на астронавта, учените ще разберат как се променя човешкия имунитет при космическите пътувания. Предишни подобни експерименти показаха, че имунните системи на астронавтите са адаптират бързо след завръщането им от мисии в космоса.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Компанията
Публикация / Новини (JSCI 54209)
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Първият тестови полет с екипаж на космическия кораб
Публикация / Новини (JSCI 53976)
Първият тестови полет с екипаж на космическия кораб "Старлайнър" е отложен за пореден път
Затлъстяването и високата кръвна захар играят все по-голяма роля за влошаване на здравето, сочи проучване
Публикация / Новини (JSCI 53874)
Затлъстяването и високата кръвна захар играят все по-голяма роля за влошаване на здравето, сочи проучване
Първите топлокръвни динозаври вероятно са се появили на Земята преди около 180 млн. години, показва проучване
Публикация / Новини (JSCI 53729)
Първите топлокръвни динозаври вероятно са се появили на Земята преди около 180 млн. години, показва проучване
Безос ще изпрати туристи в космоса в неделя за първи път от 2022 г.
Публикация / Новини (JSCI 53697)
Безос ще изпрати туристи в космоса в неделя за първи път от 2022 г.
Още от рубриката
Последни новини
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.