РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Първият динозавър получава името си преди 200 години

Публикация / Проучване и Напредък Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 18.02.2024 , 11:47 ч. , JSCI Идентификатор 47418
Редактор: Александра Томова
Абстракт:: Първият динозавър получава името си преди 200 години, предаде Ройтерс.На 20 февруари 1824 г. английският естествоизпитател и теолог Уилям Бъкланд се свързва с Лондонското геологическо дружество, като описва огромна челюст и кости от крайници, открити в кариера за шистови камъни в Стоунсфийлд, близо до Оксфорд.
       
Пълен текст (JSCI 47418) Прочетена 4395

Първият динозавър получава името си преди 200 години, предаде Ройтерс.

На 20 февруари 1824 г. английският естествоизпитател и теолог Уилям Бъкланд се свързва с Лондонското геологическо дружество, като описва огромна челюст и кости от крайници, открити в кариера за шистови камъни в Стоунсфийлд, близо до Оксфорд.

Бъкланд е наясно, че тези вкаменелости принадлежат на огромно влечуго от миналото и му дава официално научно име: мегалозавър, което означава голям гущер. Така първият динозавър е официално признат, въпреки че самата дума “динозавър” се появява едва през 40-те години на 19-и век, отбелязва Ройтерс.

"Това е началото на нашето увлечение по динозаврите", казва палеонтологът от Единбургския университет Стив Брусат. "Обявяването му (...) дава началото на треска за вкаменелости и хората тръгват да търсят и други гигантски кости в Англия и извън нея".

През изминалите 200 години науката за динозаврите процъфтява и разкрива как са изглеждали тези същества, как са живели и еволюирали, какво ги е погубило, отбелязва Ройтерс.

Динозаврите са обитавали планетата ни преди между 231 милиона години и 66 милиона години, по време на мезозойската ера. Техните потомци - птиците, са сред нас и до днес.

"Разбирането ни за динозаврите се е променило значително от 19-и век насам", казва палеонтологът Ема Никълс от Природонаучния музей към Оксфордския университет, където се намират вкаменелостите на мегалозавъра, изследвани от Бъкланд.

"Бъкланд и други естествоизпитатели от началото на 19-и век щяха да са изумени от това колко много знаем днес за динозаврите", добавя Брусат.

И мегалозавърът е пример за това. Уилям Бъкланд смята, че това е гущер с дължина около 20 метра, който е ходил на четири крака и е можел да живее на сушата или във водата. Сега учените знаят, че животното не е било четириного и не е било гущер, а е принадлежал към групата на тероподите, включваща месоядни динозаври като тиранозавър и спинозавър. Дължината на мегалозавъра е била около девет метра.

"Той се е движел на задните си крака, преследвайки плячката, като е използвал ноктите на предните си лапи и зъбите в устата, за да подчини жертвите си", разказва Брусат.

Бъкланд, както и други хора по онова време, не е разбирал колко отдавна са живели динозаврите и е смятал, че Земята е само на няколко хиляди години. Сега учените знаят, че Земята е на около 4,5 милиарда години, а мегалозавърът е живял преди около 165 милиона години.

"На геолозите са им били необходими няколко десетилетия, за да разберат, че Земята наистина е стара и че животът се е развивал през огромни периоди от време. Динозаврите и другите открити вкаменелости имат огромен принос а тази изключителна промяна в разбирането на хората за мястото им в света", казва Брусат.

В лекция от 1841 г. английският естествоизпитател Ричард Оуен казва, че намерените в Южна Англия вкаменелости на мегалозавър и други две големи сухоземни влечуги - игуанодон и хилеозавър, образуват обща група, наричайки я dinosauria. Следваща година той прави и публикация по темата.

След това в американския щат Ню Джърси са открити вкаменелости на хадрозавър и дриптозавър. Това показва, че поне някои динозаври са били двукраки, което променя схващането, че са приличали на влечугоподобни носорози. От 70-те години на 19-и век първите цялостни скелети на големи динозаври - в началото в американския Запад, а след това в Белгия и на други места - показват характерната анатомия и разнообразие на динозаврите, отбелязва Ройтерс.

През 60-те години на миналия век идентифицирането на малкия месояден динозавър дейнонихус разтърсва науката и помага да се постави началото на изследователски период, известен като "ренесанс на динозаврите".

Оказва се, че динозаврите може би са били малки и подвижни. Анатомията на някои от тях е  доста подобна на тази на ранните птици като археоптерикс, което потвърждава как са еволюирали от малки, пернати динозаври. Това предизвика и дебат дали динозаврите са били топлокръвни като птиците - противоречие с дългогодишното схващане, че са били бавни, тромави и студенокръвни.

"В десетилетията след това все повече се изследва растежа на динозаврите чрез използването на компютърна томография, аналитични методи за реконструкция на еволюционните връзки и биомеханичните функции, което помага за по-динамичен и биологичен поглед върху динозаврите като живи същества", казва палеонтологът от университета на Мериленд Томас Холц.

Палеонтолозите анализират вкаменелости от черепи с компютърни томографи, за да направят дигитални модели на мозъка и ушите на динозаврите, като така придобиват по-добри познания за сетивата им като зрение, слух и обоняние, припомня Ройтерс.

Изследователите успяват да определят и цвета на динозаврите благодарение на микроскопичните меланозомни мехурчета, свързани с пигмента в клетките.

До момента са известни повече от 2000 вида динозаври, а палеонтологията е динамична международна наука. На места като Китай, Аржентина, Бразилия, Южна Африка и Монголия са намерени забележителни вкаменелости, отбелязва Ройтерс.

"От откритията, направени в последните десетилетия, според мен най-важното е това, че поне месоядните динозаври - тероподите, са имали пера, а не люспи, и че някои от тях са били с наистина добре развити пера на предните крайници, въпреки че по различни причини не са можели да летят", казва палеонтологът Ханс-Дитер Зюс от Националния природонаучен музей към Института "Смитсониън" във Вашингтон. Според него перата, които често са били цветни, са осигурявали изолация на тялото и поне при някои видове са били декоративни.

Изчезването на динозаврите от доста време озадачава учените, като се предлагат различни хипотези - от правдоподобни до смешни, отбелязва Ройтерс. Според някои от тях  тогавашни дребни бозайници са изяждали яйцата на динозаврите.

През 1980 г. учени идентифицират слой от седименти, датиран точно от края на епохата на динозаврите, съдържащ висока концентрация на иридий - елемент, който се среща често при метеоритите. Според тях това показва, че огромна космическа скала е ударила Земята. По-късно кратерът Чиксулуб на полуостров Юкатан, Мексико, с широчина от 180 км, е идентифициран като мястото на удара на астероида, унищожил три четвърти от земните видове, включително и динозаврите.

Ако този астероид беше пропуснал Земята, щяха ли все още да властват динозаврите, вместо бозайниците - включително и хората - които наследяват разрушения свят?

"Почти сигурно е, че да", казва Холц. "Бозайниците са се появили скоро след първите динозаври, но много десетки милиони години са били в тяхната сянка. Мезозойските бозайници са били изключително успешни и разнообразни, но телата им са били с  по-малки размери".

"Динозаврите е трябвало да се справят с евентуалното засушаване и охлаждане на света, както и с намаляването на горите и заместването им с пасища", допълва Холц. "Но тези промени изглежда са се случили достатъчно постепенно, така че динозаврите са имали възможност да се приспособят към новите условия, точно както са го направили големите бозайници".

На базата на изследвания за метаболизма на динозаврите учените са на мнение, че динозаврите са били междинно звено между днешните топлокръвни и студенокръвни животни, отбелязва Ройтерс.

Експертите също така прецизират оценката си за размера на различните видове динозаври, включително групата на завроподите, които се числят към най-големите сухоземни животни в историята на Земята. Изследване от 2023 г., основано на размерите на костите на крайниците, определи аржентинозавъра, който е бил дълъг около 35 метра, като шампион в тежка категория с тегло около 76 тона.

Дори след два века изследванията съвсем не са приключили. "Извън сферата на новите технологии все още има много места в различни краища на света, които са до голяма степен са неизследвани от палеонтолозите", казва Холц. "Тези региони ще разкрият нови видове от епохата на динозаврите. Почти сигурно има цели групи динозаври, за които в момента не знаем нищо и които чакат да бъдат открити", казва изследователят, цитиран от Ройтерс.

Публикация / Новини (JSCI 47418)
Дата на публикуване :: 18.02.2024, 11:47 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Към публикацията
Зелените листни зеленчуци нормализират нивата на кръвната захар, установиха учени
Към публикацията
Яденето на повече плодове и зеленчуци може да подпомогне съня
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 51259)
Дата :: 11.04.2024 , 19:08
Проучване за предотвратяване на следродилна депресия
Производно на кетамин, дадено на майки след раждане, намалява риска от следродилна депресия, предаде АФП, като цитира проучване. Данните от него са публикувани ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 52557)
Дата :: 29.04.2024 , 19:43
Китай изпраща две панди в зоопарка в Сан Диего
Двойка от вида Голяма панда ще бъде изпратена от Китай в САЩ, като животните ще бъдат настанени в зоопарка в Сан Диего, предаде Асошиейтед прес. Трансферът ще с ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 51400)
Дата :: 14.04.2024 , 14:38
Обещаваща ваксина срещу бактерията "Chlamydia trachomatis"
Ваксина срещу бактерията Хламидия (Chlamydia trachomatis) е предизвикала имунен отговор при ранно изпитване, което увеличава надеждите, че един ден тя може да п ...
Към публикацията
Учени откриха 1400-годишна морска трева в Балтийско море
Учени откриха 1400-годишна морска трева в Балтийско море, съобщи ДПА, позовавайки се на екипа от Центъра за изследване на океана " ...
Публикация / N (JSCI 56014)
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Марс току-що разкри нова тайна - по върховете на гигантските му вулкани е открит скреж, предаде АФП, позовавайки се на публикация ...
Публикация / N (JSCI 55914)
Глобалните действия в областта на климата не успяват да спрат обезлесяването
Неуспехът да се поставят усилията за спиране на обезлесяването във фокуса на глобалните действия в областта на климата може да заб ...
Публикация / N (JSCI 55909)
Публикация / Новини (JSCI 55829)
Дата :: 10.06.2024 , 10:44
Националният археологически институт с музей при БАН ще участва в Европейски дни на археологията 2024
Националният археологически институт с музей при БАН ще участва в Европейски дни на археологията 2024
Учените от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) ще участват в Европейски дни на археологията ( ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55813)
Дата :: 10.06.2024 , 08:42
Учени откриха невронни механизми, които мозъкът използва при планиране
Учени откриха невронни механизми, които мозъкът използва при планиране
Международен екип от учени разкри невронни механизми, които мозъкът използва при планиране, съобщи eлектронното издание ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 55750)
Дата :: 07.06.2024 , 19:35
Жираф вдигна във въздуха момиченце по време на семейно сафари в Тексас
Жираф вдигна във въздуха момиченце по време на семейно сафари в Тексас
Жираф вдигна във въздуха 2-годишно момиченце по време на семейно сафари в Тексас, предаде Асошиейтед прес.  Случкат ...
Към публикацията
Още публикации

Първият динозавър получава името си преди 200 години

La Science / Науката
Издание : Проучване и Напредък
Дата на публикуване :: 18.02.2024, 11:47 ч.
JSCI Идентификатор :: 47418
Редактор:: Александра Томова
Абстракт:: Първият динозавър получава името си преди 200 години, предаде Ройтерс.На 20 февруари 1824 г. английският естествоизпитател и теолог Уилям Бъкланд се свързва с Лондонското геологическо дружество, като описва огромна челюст и кости от крайници, открити в кариера за шистови камъни в Стоунсфийлд, близо до Оксфорд.
Публично
споделяне

     
Пълен текст (JSCI 47418) Прочетена: 4395

Първият динозавър получава името си преди 200 години, предаде Ройтерс.

На 20 февруари 1824 г. английският естествоизпитател и теолог Уилям Бъкланд се свързва с Лондонското геологическо дружество, като описва огромна челюст и кости от крайници, открити в кариера за шистови камъни в Стоунсфийлд, близо до Оксфорд.

Бъкланд е наясно, че тези вкаменелости принадлежат на огромно влечуго от миналото и му дава официално научно име: мегалозавър, което означава голям гущер. Така първият динозавър е официално признат, въпреки че самата дума “динозавър” се появява едва през 40-те години на 19-и век, отбелязва Ройтерс.

"Това е началото на нашето увлечение по динозаврите", казва палеонтологът от Единбургския университет Стив Брусат. "Обявяването му (...) дава началото на треска за вкаменелости и хората тръгват да търсят и други гигантски кости в Англия и извън нея".

През изминалите 200 години науката за динозаврите процъфтява и разкрива как са изглеждали тези същества, как са живели и еволюирали, какво ги е погубило, отбелязва Ройтерс.

Динозаврите са обитавали планетата ни преди между 231 милиона години и 66 милиона години, по време на мезозойската ера. Техните потомци - птиците, са сред нас и до днес.

"Разбирането ни за динозаврите се е променило значително от 19-и век насам", казва палеонтологът Ема Никълс от Природонаучния музей към Оксфордския университет, където се намират вкаменелостите на мегалозавъра, изследвани от Бъкланд.

"Бъкланд и други естествоизпитатели от началото на 19-и век щяха да са изумени от това колко много знаем днес за динозаврите", добавя Брусат.

И мегалозавърът е пример за това. Уилям Бъкланд смята, че това е гущер с дължина около 20 метра, който е ходил на четири крака и е можел да живее на сушата или във водата. Сега учените знаят, че животното не е било четириного и не е било гущер, а е принадлежал към групата на тероподите, включваща месоядни динозаври като тиранозавър и спинозавър. Дължината на мегалозавъра е била около девет метра.

"Той се е движел на задните си крака, преследвайки плячката, като е използвал ноктите на предните си лапи и зъбите в устата, за да подчини жертвите си", разказва Брусат.

Бъкланд, както и други хора по онова време, не е разбирал колко отдавна са живели динозаврите и е смятал, че Земята е само на няколко хиляди години. Сега учените знаят, че Земята е на около 4,5 милиарда години, а мегалозавърът е живял преди около 165 милиона години.

"На геолозите са им били необходими няколко десетилетия, за да разберат, че Земята наистина е стара и че животът се е развивал през огромни периоди от време. Динозаврите и другите открити вкаменелости имат огромен принос а тази изключителна промяна в разбирането на хората за мястото им в света", казва Брусат.

В лекция от 1841 г. английският естествоизпитател Ричард Оуен казва, че намерените в Южна Англия вкаменелости на мегалозавър и други две големи сухоземни влечуги - игуанодон и хилеозавър, образуват обща група, наричайки я dinosauria. Следваща година той прави и публикация по темата.

След това в американския щат Ню Джърси са открити вкаменелости на хадрозавър и дриптозавър. Това показва, че поне някои динозаври са били двукраки, което променя схващането, че са приличали на влечугоподобни носорози. От 70-те години на 19-и век първите цялостни скелети на големи динозаври - в началото в американския Запад, а след това в Белгия и на други места - показват характерната анатомия и разнообразие на динозаврите, отбелязва Ройтерс.

През 60-те години на миналия век идентифицирането на малкия месояден динозавър дейнонихус разтърсва науката и помага да се постави началото на изследователски период, известен като "ренесанс на динозаврите".

Оказва се, че динозаврите може би са били малки и подвижни. Анатомията на някои от тях е  доста подобна на тази на ранните птици като археоптерикс, което потвърждава как са еволюирали от малки, пернати динозаври. Това предизвика и дебат дали динозаврите са били топлокръвни като птиците - противоречие с дългогодишното схващане, че са били бавни, тромави и студенокръвни.

"В десетилетията след това все повече се изследва растежа на динозаврите чрез използването на компютърна томография, аналитични методи за реконструкция на еволюционните връзки и биомеханичните функции, което помага за по-динамичен и биологичен поглед върху динозаврите като живи същества", казва палеонтологът от университета на Мериленд Томас Холц.

Палеонтолозите анализират вкаменелости от черепи с компютърни томографи, за да направят дигитални модели на мозъка и ушите на динозаврите, като така придобиват по-добри познания за сетивата им като зрение, слух и обоняние, припомня Ройтерс.

Изследователите успяват да определят и цвета на динозаврите благодарение на микроскопичните меланозомни мехурчета, свързани с пигмента в клетките.

До момента са известни повече от 2000 вида динозаври, а палеонтологията е динамична международна наука. На места като Китай, Аржентина, Бразилия, Южна Африка и Монголия са намерени забележителни вкаменелости, отбелязва Ройтерс.

"От откритията, направени в последните десетилетия, според мен най-важното е това, че поне месоядните динозаври - тероподите, са имали пера, а не люспи, и че някои от тях са били с наистина добре развити пера на предните крайници, въпреки че по различни причини не са можели да летят", казва палеонтологът Ханс-Дитер Зюс от Националния природонаучен музей към Института "Смитсониън" във Вашингтон. Според него перата, които често са били цветни, са осигурявали изолация на тялото и поне при някои видове са били декоративни.

Изчезването на динозаврите от доста време озадачава учените, като се предлагат различни хипотези - от правдоподобни до смешни, отбелязва Ройтерс. Според някои от тях  тогавашни дребни бозайници са изяждали яйцата на динозаврите.

През 1980 г. учени идентифицират слой от седименти, датиран точно от края на епохата на динозаврите, съдържащ висока концентрация на иридий - елемент, който се среща често при метеоритите. Според тях това показва, че огромна космическа скала е ударила Земята. По-късно кратерът Чиксулуб на полуостров Юкатан, Мексико, с широчина от 180 км, е идентифициран като мястото на удара на астероида, унищожил три четвърти от земните видове, включително и динозаврите.

Ако този астероид беше пропуснал Земята, щяха ли все още да властват динозаврите, вместо бозайниците - включително и хората - които наследяват разрушения свят?

"Почти сигурно е, че да", казва Холц. "Бозайниците са се появили скоро след първите динозаври, но много десетки милиони години са били в тяхната сянка. Мезозойските бозайници са били изключително успешни и разнообразни, но телата им са били с  по-малки размери".

"Динозаврите е трябвало да се справят с евентуалното засушаване и охлаждане на света, както и с намаляването на горите и заместването им с пасища", допълва Холц. "Но тези промени изглежда са се случили достатъчно постепенно, така че динозаврите са имали възможност да се приспособят към новите условия, точно както са го направили големите бозайници".

На базата на изследвания за метаболизма на динозаврите учените са на мнение, че динозаврите са били междинно звено между днешните топлокръвни и студенокръвни животни, отбелязва Ройтерс.

Експертите също така прецизират оценката си за размера на различните видове динозаври, включително групата на завроподите, които се числят към най-големите сухоземни животни в историята на Земята. Изследване от 2023 г., основано на размерите на костите на крайниците, определи аржентинозавъра, който е бил дълъг около 35 метра, като шампион в тежка категория с тегло около 76 тона.

Дори след два века изследванията съвсем не са приключили. "Извън сферата на новите технологии все още има много места в различни краища на света, които са до голяма степен са неизследвани от палеонтолозите", казва Холц. "Тези региони ще разкрият нови видове от епохата на динозаврите. Почти сигурно има цели групи динозаври, за които в момента не знаем нищо и които чакат да бъдат открити", казва изследователят, цитиран от Ройтерс.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Учени откриха 1400-годишна морска трева в Балтийско море
Публикация / Новини (JSCI 56014)
Учени откриха 1400-годишна морска трева в Балтийско море
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Публикация / Новини (JSCI 55914)
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Глобалните действия в областта на климата не успяват да спрат обезлесяването
Публикация / Новини (JSCI 55909)
Глобалните действия в областта на климата не успяват да спрат обезлесяването
Националният археологически институт с музей при БАН ще участва в Европейски дни на археологията 2024
Публикация / Новини (JSCI 55829)
Националният археологически институт с музей при БАН ще участва в Европейски дни на археологията 2024
Учени откриха невронни механизми, които мозъкът използва при планиране
Публикация / Новини (JSCI 55813)
Учени откриха невронни механизми, които мозъкът използва при планиране
Още от рубриката
Последни новини
Човешкото тяло се възстановява успешно след престой в космоса
Към публикацията
За да посрещне климатичните промени, Берлин се превръща в гъба
Към публикацията
Четири индустрии причиняват смъртта на 2,7 млн. души в Европа
Към публикацията
Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие
Към публикацията
Учени откриха 1400-годишна морска трева в Балтийско море
Към публикацията
Още новини
 
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.